„Дон Карлос“ от Верди на 17 септември
Държавна опера-Стара Загора представя на 17 септември от 19.00 часа операта „Дон Карлос“ от Джузепе Верди. Спектакълът е изграден върху последната преработка на Джузепе Верди, направена в края на творческия му /път преди да напише операта "Фалстаф"/. Великият италиански композитор работи през целия си живот върху това заглавие. Четири пъти редактира операта, като накрая връща сцената в гората на Фонтенбло, за да може да се изясни основния конфликт в операта.
„Да поставя „Дон Карлос“ е моя сбъдната мечта. Подготвям се върху операта от 6 години. Искам да представя героите и като обикновени човешки същества със своите емоции и вълнения. Затова и декорът е максимално опростен, за да изпъкне още повече актьорската игра“ – казва режисьорът Славчо Николов.
„Държавна опера-Стара Загора представи това заглавие през октомври 2017 година – годината, когато се отбелязаха 150 години от първото представление на „Дон Карлос“ на 11 март 1867 г. в Гран опера-Париж.
Сценичната визия на „Дон Карлос“ е на Тодор Демеров, който се е придържал изцяло към режисьорските изисквания. Залага се на пестелива изчистена сценография с ефектно осветление. Костюмите на Цветанка Петкова-Стойнова са класически и адекватни на епохата, в която се развива действието.
В спектакъла участват прекрасни солисти! В ролите на: Дон Карлос – Ивайло Михайлов, Филип Втори – Пламен Кумпиков, Родриго /Маркиз на Поза/ – Валери Турманов, Инквизитор – Ивайло Джуров, Еболи – Елена Баръмова, Елизабет Валоа – Емилия Джурова и др., хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора. Диригенти на представлението са участници в Международния Майсторски клас за диригенти в Държавна опера-Стара Загора.
Отзив за спектакъла:
„Премиерният спектакъл на един от шедьоврите на Джузепе Верди „Дон Карлос“ на Държавна опера – Стара Загора, който се състоя на 19 октомври 2017 г., наистина е нов бисер в поредицата от заглавия, за които тепърва ще се пише и говори у нас и в чужбина. Решението му от постановъчния екип е дълбоко премислено. То изцяло, и певчески и актьорски, е подчинено на навлизане в душевността на героите от драмата на Шилер, сполучливо извеждане и показване на човешки емоции и поведение, създаване на вълнуващи платна от покъртителни събития и сцени.
Новата постановка на „Дон Карлос“ не е инцидентно постижение, а тенденция, която извежда на по-високо творческо ниво работата на цялата трупа – не просто изиграване, изпяване и изсвирване на представлението, а майсторско разкриване на характери и съдби, провокиране на въображението на зрителя, превръщането му в голяма степен на съпричастен съдник на действието на сцената.
Отлична е работата на младия режисьор Славчо Николов, който по думите му 5-6 години е обмислял как да „преведе“ на съвременен език вечните теми за живота и смъртта, за властта и страданието, за любовта и самотата, за ревността и омразата, за приятелството и жертвоготовността, за дълга, честта и предателството, все категории, които ни населяват през всичките минали векове и до днес.“
Росица Ранчева, www.dolap.bg
