ОТЗВУК ОТ ФОБИ 2024: „Диалог със самотата“ – 60 красиви минути с музика и стихове

24.11.2024 Долап.бг

Обичате ли стихове?
Обичате ли поезия на наши автори?
Интересно ли ви е, как звучат стиховете на едни от най-любимите български поети, изпълнени от млади оперни дарования, също българи в песни, написани от български композитор?
Ако има три ДА –
ДА бяхте дошли в съботната вечер в Операта, от 18 часа за едни 60 минути, пълни с красиви стихове, красиви гласове и превъзходен съпровод на пиано!
„Диалог със самотата” е камерният концерт с песни на Тодор Попов в изпълнение на Гергана Георгиева, Анна Янкова и Георги Бейков. Идеята и реализацията в чудния съпровод на пиано е на Александра Дичева. Това е част от нейната докторска работа. Талантливата пианистка издирва всички тези песни и ги събира в самостоятелен том, дори готви продължение! Какъв невероятен „музикален детектив” е крехката Александра Дичева! И какви нежни ръце и какво красиво свирене!
Гергана Георгиева гостува на сцената на Операта ни в „Турандот” като Лиу и в „Евгений Онегин” като Татяна, тя е прекрасна, за нея сме писали и тепърва ще се говори у нас и в чужбина! Гласът й е вълшебен, дори когато рецитира:
„Ако знаех“
От Станка Пенчева
Ако знаех, че те тегли към мен като глад,
като дъно на бездна , като сияние на звезда , на звезда
Ако само знаех това, бих пресякла простора зелен между тебе и мен,
бих тръгнала просто така, просто така по водата, по белите гребени,
бих повторила библейските чудеса, за да стигна до тебе!
И още:
„Униние“
От П. К. Яворов
На гаснещия ден прощалните зари и аромат от рози, покъсани без жал.
На лебед песента все болен от зори.
Душата ми самотна и нейната печал…
Широките крила, отпуснати без мощ, душата вече мъртва и гробния и мир.
Концерт-спектакъл бе с непознати камерни песни на композитора Тодор Попов и поезията на П. К.Яворов, Елисавета Багряна, Блага Димитрова, Станка Пенчева, Асен Разцветников и др.
Кой е Тодор Попов, авторът на тези красиви, меланхолични песни, които обаче не натоварват душата, а интересно! я правят някак по-лека?
Тодор Попов е роден на 23 януари 1921 г. в Дряново. От малък пее в училищния хор, свири на китара и цигулка. Завършва средното си образование във Велико Търново, където свири в ученическия оркестър. Следва в Музикалната академия – в теоретичния клас, учи цигулка при Христо Обрешков, теория при Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, Панчо Владигеров, свири в Академичния симфоничен оркестър. Остава като асистент по хармония и инструментознание, а по-късно е преподавател в Академията.
Първите си опити като композитор прави още докато отбива военната си служба – бързо стават популярни неговите „Марши на картечаря“, “На стража“. Дълги години е сътрудник на „Войнишката музикална библиотека“ и е музикален консултант на Центалния дом на народната армия, по-късно е аранжор и виолист в Ансамбъла за песни и танци на МВР. За известно време работи и в Детската редакция на Българското национално радио.
Музиката към филма „Утро над Родината“ му носи най-голямото признание – държавна награда през 1952 г. Същата година заминава за СССР, където подготвя аспирантура в Московската консерватория при проф. Голубьов. Дипломната му работа е струнен квартет и симфоничната поема “Рожен“. Въпреки че в последвалите години той композира и крупни музикални творби – мюзикъл, оратория, произведения за симфоничен оркестър, струнен оркестър, той става много популярен с песните си – солови, хорови, така наречените масови песни, популярни през 1940/1950 години. Прави много аранжименти на народни песни. През 60-те години в творчеството му преобладават хоровите песни. Много красиви са детските песни на Тодор Попов, написани специално за хор „Бодра смяна“. Той работи в тясно сътрудничество с диригента Бончо Бочев, посещава репетициите, слуша песните, учи се от работата на диригента, участва и в подбора на репертоара, особена за Хора на софийските девойки, който също е ръководен от Бончо Бочев. Това сътрудничество подготвя почвата за прекрасните му песни, които и днес се изпълняват от детските хорове. Тодор Попов умира на 2 февруари 2000 г.
Шепата присъстващи в залата на Операта вечерта на 23 ноември /събота/ възнаградиха младите музиканти със сърдечни овации! И наистина беше мило и красиво! Българско. Родно- чувствителност, вътрешен диалог, стон, стремление, полет на душата….

Уляна Кьосева