Държавна опера-Пловдив представя музикалното бижу – операта „Милосърдието на Тит” от В.А.Моцарт!

54 Фестивал на оперното и балетно изкуство

На 27 ноември от 19 часа Държавна опера-Пловдив представя музикалното бижу – операта „Милосърдието на Тит” от В.А.Моцарт!

Последната опера на Моцарт е рядко изпълнявано произведение поради необичайния сюжет и музикалните предизвикателства към изпълнителите. В България операта е поставяна само веднъж. „Милосърдието на Тит”  е най-малко популярната от зрелите Моцартови опери. Това обаче съвсем не се дължи на стойността й, защото тя от определена гледна точка е и най-хубавата му опера – операта с най-топла, нежна и деликатна музика. Прекрасна от началото до края, без нещо излишно. Интересът, а и усетът към тази опера на Моцарт обаче постепенно се възражда през последните десетилетия и операта е претърпяла над 20 различни продукции с повече от 100 постановки из различни оперни театри по света.

„Милосърдието на Тит” и „Вълшебната флейта” са двете опери, които Моцарт композира в последната година от живота си – 1791. Интересното тук е, че композиторът започва работа по „Милосърдието на Тит” по-късно, но притиснат от сроковете я завършва по-рано. Операта е поставена за пръв път в Прага три месеца преди смъртта на композитора, при коронацията на Леополд II, император на Свещената Римска империя, като крал на Бохемия. Първата постановка е дирижирана от самия Моцарт. Една любопитна подробност – на същата коронация се изпълнява и друго произведение на Моцарт – меса, която е дирижирана от Антонио Салиери (факт, който хвърля известна светлина върху твърдяната и хиперболизирана завист на Салиери към Моцарт!).

Темата на постановката на Държавна опера-Пловдив е властта и самотата. В центъра на „Милосърдието на Тит“ стои владетел, който не може да се определи – раздвоен между дълга и любовта. „Тит е един от най-големите военнолюбци в историята, той е този римски владетел, който е разрушил Йерусалим дотам, че е останала само Стената на плача. Когато се прибира след тази жестока война в Рим решава да се промени и да бъде добродетел, милосърден, но това не става с вълшебна пръчка и по-скоро се превръща в диктатура на доброто. Той се чувства комфортно, но не забелязва, че вкарва всички останали в катастрофа. Всички герои са съдбовно свързани един с друг, много трудно някой може да се освободи от тази зависимост,“ споделя Вера Немирова, която е поставяла операта и в Люцерн преди повече от 10 години.

Ограничените речитативи, магическата музика с възхитителни хуманистични арии и дълбоко вълнуващи ансамбли превръщат произведението в още един от шедьоврите на Моцарт.

Сюжетът е изцяло фикционален, макар и базиран върху няколко податки от римския историк Светоний за живота на император Тит. Ето го накратко.

Предистория: Поради недоволство измежду римските граждани, Тит решава да отпрати юдейската принцеса, с която е имал връзка и да избере за жена римлянка.

Първата сцена представя срещата между Вителия (дъщеря на бившия император Вителий) и безумно влюбения в нея Секст, личен приятел на императора (Тит). Вителия е имала надежди и аспирации свързани с Тит и е вбесена, че тя не е новата му избраница. Поради това тя подтиква влюбения в нея Секст да организира заговор за убийството на императора, под предлог че той е тиран и узурпатор.

Секст е принуден да се бори с приятелското си чувство и съвестта си, но страстта му към Вителия надделява и той се решава да организира покушение. В това време Тит се отказва от първоначалния си избор на съпруга – Сервилия, сестрата на Секст и любима на Аний (приятел на Секст), поради това, че тя чистосърдечно му признава, че сърцето й принадлежи на друг (а именно на Аний). Възхитен от искреността й, Тит великодушно я освобождава от всякакъв ангажимент към него и тогава насочва избора си към Вителия.

Когато Вителия шокирана научава, че тя е новата избранница за императрица вече е твърде късно, за да спре Секст. Същата нощ, опитът за покушение срещу императора е неуспешен, а Секст е заловен и осъден на смърт от сената като изменник. Тит все още не желае да повярва, че организатор на заговора е именно близкият му приятел. В разговора насаме с него, той изисква искреност. Секст обаче е твърдо решен да прикрие Вителия и единственото, което казва в разкаянието си, е, че е готов да поеме вината си. Тит е огорчен от притворството на бившия си приятел и това допринася за решението му да приеме нежеланата роля на строг и безсърдечен властник, потвърждавайки присъдата над Секст. В себе си обаче той си пожелава да бъде отминат от този товар, признавайки си, че държи да бъде запомнен от другите не със строгост, а с милосърдие (clemenza).

В това време самата Вителия е разкъсвана от угризения и измъчвана от това, което предстои – да стане съпруга на Тит и императрица в деня на екзекуцията на верния й до смърт Секст. Тогава тя се решава да признае публично пред самия Тит, че е именно тя стои в основата на заговора срещу него и да поеме вината си. Тит е потресен от това ново разкритие и когато всички очакват мъст, се случва неочакваното – той се отказва от натрапваната му сякаш от съдбата жестокост и дарява милост.

Ето и част от последните му думи, с които той дарява свобода на всички, въвлечени в заговора:

Изглежда, звездите заговорничат

да ме превърнат напреко мен самия в жесток.

Не, няма да им отдам този триумф,

добродетелта ми е готова да се бори.

Нека видим, кое ще се окаже по-трайно –

вероломството на другите

или собственото ми милосърдие.

Както се вижда и либретото е чудесно, не само музиката. Получила се е невероятна сплав, Моцарт е описал образите фино – с внимание и разбиране. Музиката е изключително богата – драматично наситена и същевременно изчистена, олекотена. Така се получава, че операта се обогатява с всяко ново слушане – откриват се все нови и нови детайли!