Белкантовият шедьовър „Лучия ди Ламермур“ в нов прочит
Със специално подготвена премиера – "Лучия ди Ламермур", ще се представи домакинът, Старозагорската опера, и ще сложи финала на 46-я фестивал на оперното и балетно изкуство.
в. „Дневник”, 4 декември 2015, Автор Августа Манолева
На 5 декември взискателната публика (оказа се че тук има оперно общество с поглед, информираност, интереси и маниер. Все пак е градът на Анна Томова-Синтова, Веселина Кацарова, Христина Морфова, Росица Баталова) ще може да оцени концепцията, визуалността и гласовите възможности на международния творчески екип на постановката. За първи път с чисто нова голяма продукция се представя пред съгражданите си режисьорът Огнян Драганов, вече познат им и като директор на Операта.
Този белкантов шедьовър на Гаетано Доницети е от рядко поставяните в Европа. В момента не се играе в нито един от нашите оперни театри в страната. Изисква не само изпълнителска бравурност, но има и вплитане между музикалната и драматичната партитура, което пък дава възможности за индивидуален творчески поглед.
Работата в екип се обединява около различното режисьорско решение на сюжетните линии, които се развиват в произведението. Различен е и акцентът (по либрето) – сцената с полудяването на Лучия. Ако моментът с лудостта е централен в операта, използва се като похват от много композитори през този период, Драганов го превръща в реминисценция и сцена, в която Лучия оглежда света отгоре. Такъв, какъвто би искала да го види. Едва след нейната смърт се материализира образът на Едгардо, който е единствено във въображението и желанията й. Героинята намира своя любим горе, в по-красивия свят.
И костюмите, и сценографията са подчинени на условността на двата свята: светът който се върти около ситуациите и светът отгоре – стои и наблюдава въртящата се действителност.
В сценографията си Димо Костадинов е проводник на основната идея, а пътят е от условност към изчистеност. Декорът е направен от леки метални модули, които могат да се комбинират по различен начин, в най-различни конфигурации. Сцената се върти през цялото време, постоянно е и движението на актьорите. Всичко е в бяло, сребристо и сребърно. С мултимедия. Конструкцията е мислена както заради нейната приносимост (при евентуални гастроли), така и с оглед на сценично оборудване на театъра (би могла да се използва и за други спектакли).
Костюмограф е италианецът Салваторе Русо, дългогодишен художник в Римската опера. У нас работил вече в екип с Огнян Драганов и в Операта в Русе. "Направил съм костюмите според режисьорския замисъл – Лучия е луда още от първата сцена. Все едно около нея всичко са фантазии. Видяно единствено и само през нейните очи. Костюмите са от епохата след 1543-та година, борбите между Англия и Шотландия, когато на престола се качва Мария Стюард. Респектирани сме от текста, музиката, както и от романа на Уолтър Скот, който възстановява една стара история, вплетена в либретото на операта. За първи път направих заглавието в Рим. Костюмите винаги са свързани с режисурата. А в Италия тя беше доста стара и уморена – разказа Салваторе. Тук е съвсем различна, затова всичко създавам като за в друга ситуация. Едно от важните неща при създаването на костюмите е историческият начин на кроене. Рязането на платовете е по оригинални шотлански кройки". Разбира се това кроене е прекарано през неговата идея, през идеята на режисурата и на материалите, които се използват. Ушити са 92 мъжки и дамски костюма, за които е използвано 1259 м. основен плат, а за шевиците, украсите и дантелите – 2100 метра.
За главния диригент Ивайло Кринчев "Лучия" винаги е предизвикателство, защото този образец на белкантовата литература изисква много внимателен подход по отношение на гласовете, с които се разполага. Темповите и драматургичните характеристики трябва да имат своето обяснение и извеждане през възможностите на солистите. Бутиково е заглавието, защото много трудно може непрекъснато да присъства в афиша на оперния театър . А възстановяването в редовия репертоар на операта изисква винаги репетиционен цикъл със солистичния състав, който влиза в него, заради нюансираността в музиката на Доницети. Музикална палитра, която композиторът е вплел, но така, че лесно се възприема.
Вторият спектакъл ще поеме асистент-диригентът Крис МакКракън (Великобритания), който е със състава от самото начало на репетиционния период и активно е включен в процеса. Работи индивидуално и с певците, тъй като в Операта изпитват затруднения с корепетиторите (всъщност, оперните репетитори са ценни – кът са навсякъде). Отличен професионалист – свири им направо от оркестровата партитура, докато всички пианисти акомпанират от клавирно извлечение. Факт, който чуди дори колегите му с опит. Предимството, с Крис изработват партията така, както я вижда оркестровият диригент , пречупено през звучността, която реално има в оркестъра. Това е изключително важно при разучаването – не само заради темпа, интонации и ритмика, а като цвят на звука, като характер, който ще се чуе. Самият Крис допълва: Моето участие е от работата с артистите, през работата с ансамблите, в интерпретацията не само като музика, произнасяне на текста, а на всяка тухла в този спектакъл, който пред очите ми се изгражда и стига до финалния етап. За мене е абсолютна привилегия да съм в работния процес на постановката. Харесвам атмосферата в Старозагорската опера.
Разбира се, какво е опера без звездни солисти. Без красиви гласове. Тук публиката ще чуе Беса Лугичи (Косово), която ще се превъплъти в сложния образ на Лучия. Младото красиво сопрано е носител на голямата награда "Елена Николай" от Първия международен конкурс за млади оперни певци "Елена Николай", Панагюрище. Преди това е печелила четири пъти първата награда на Международния конкурс на фондация ''Арс Косова'', с първа награда е от Международния конкурс "Jorgjia Truja ", финалист в международния конкурс "Marie Kraja", има специализация в Италия. С концерти и многократни гостувания е на различни фестивали в Косово, Албания, Македония, Германия, Франция, Хърватия, Австрия. Позната е на русенската публика като Мими от "Бохеми" на Пучини и от участието й в Реквием-а на Моцарт това лято. Работи с Христина Ангелакова. "Мария Калас, както и българското сопрано Дарина Такова, са за мене изключителен пример за партията на Лучия ди Ламермур и са най-добрите", каза с възхищение певицата.
Енрико ще е представен от Валери Турманов (баритон), който след дебюта си в Ла Скала (2010) в ролята на Мартино в "L'occasione fa il ladro" на Росини, пее непрекъснато в Италия. 2011-а, отново в Ла Скала и пак с Росини, но като Али в "Италианката в Алжир". 2013-а участва в турнето на Ла Скала в Токио с Верди "Риголето", ролята на Маруло. Поканен е и от Театро дел Опера в Рим за ролята на Ковальов от "Нос" на Шостакович. Играл е в постановки във фестивалите в Комо и Мартина Франка.
Ще чуем и басът Пламен Кумпиков като Раймондо. Той вече е участвал многократно в "Лучия", но в постановка в Италия. Артистичен, освободен, елегантен, с овладян глас, това са най-честите оценки на критиката за сценичните му изяви.
С най-изострено любопитство постановчиците очакват своя фаворит Ивайло Йовчев, в ролята на любимия – Едгардо. Прожекторът сега свети върху него, защото огромното доверие е контрапунктът на голямото предизвикателство. "Нямам опита на другите колеги. Тази е втората по големина партия, която изпълнявам. Първата беше централната тенорова във вердиевата "Крал за един ден" – признава тенорът. Но, добрият певец винаги трябва да получава шансовете за своето изграждане и да се възползва умно. В Старозагорския оперен театър Ивайло е израсъл. От дете – продължител на семейната традиция. Тук са пели дядо му – тенор солистът Асен Попов, кръстникът му – солистът на Операта и пръв негов педагог, Васил Недев. Майка му, певица в хора, приятелката му – сопраното Камелия Стойчева, също. "Тя е отговорна да пропея, тя ме накара, тя ми помогна", признателен й е Ивайло. И така, 18-ти сезон. 5 години е частен ученик на изтъкнатата професорка Реса Колева (педагожката и на световната Веселина Кацарова). А иначе, канят го в Русе (дебют 2012, с Алфред в "Прилепа"), във Варна, на прослушване в Германия (от 64 кандидати, са избрали и него в 7-те), вече трета година е солист на Старозагорската опера. Пътува с тях от 2000-та в Америка, Гърция, Италия, Испания.
Това е четвъртият път, в който режисьорът Огнян Драганов поставя това заглавие. От дебютът му в Националната опера, София, 2002 година; през Колумбия, Меделѝн – вторият по големина град, 2006; Букурещ 2007. Сега, Община Стара Загора отпуска собствени средства за реализацията. Всичките постановки са абсолютно различни една от друга. Обединяващо е само заглавието "Лучия ди Ламермур" (1835), призната за най-добрата опера на Доницети, наскоро след написването й.
