Балетът „Антигона“ – премиера на 27 юли
Премиерата е на 27 юли – 21 часа, Античен форум Августа Траяна
/снимката е от репетиция в Балетна зала/
„АНТИГОНА“ едноактен балет по музика на Теодор Антониу, Арво Перт, Микис Теодоракис, Джовани Солима, Никос Скалкоттас, Фредерик Шопен
Хореография Людовик Парти /Франция/
Сценография Тодор Демеров
Костюми Мария Христова
Солисти Анелия Димитрова, Фредерико Пинто, Светла Тодорова, Ивайло Янев, Франческо Бориелло, Джоузеф Райт, Каито Такахаши, Фиорди Лоха
Балет на Държавна опера-Стара Загора
АНТИГОНА
Балетът е вдъхновен от „Антигона“ от Жан Ануи
хореография
Людовик Парти
музика
Теодор Антониу, Арво Перт, Микис Теодоракис, Джовани Солима, Никос Скалкоттас, Фредерик Шопен
костюми
Мария Христова
Действащи лица и изпълнители
Антигона Анелия Димитрова
Креон, цар на Тива Фредерико Пинто
Корифей Светла Тодорова
Гвардейците: Ивайло Янев, Франческо Борриело, Джоузеф Райт, Каито Такахаши, Фиорди Лоха
Хор: Акари Мориматцу, Джулия Рагуза, Кармен Дерминташ, Джулия Моргандо, Козуе Донака, Мариела Коларо, Марина Сорроче, Мартина Префетто, Марта Перес, Александра Остатек, Михаела Канин, Цао У Чен (Джени), Патриция Соарес, Анемике Брус, Богдана Сергеева, Елизабет Ризнар, Ивелина Димитрова, Ивелина Николова, Сторм Норис, Юлиана Коева, Франк Скликас, Калин Любенов, Уилям Грифин, Дейвид Лопес, Карлос Сантос
Антигона – дъщерята на царя на Тива Едип демонстрира преданост и величие на духа – безподобна в митологията.
Когато баща й е прогонен от Тива и сляп трябва да проси по улиците, Антигона е негов водач и
бди над него до края на дните му.
Връщайки се обратно в Тива, Антигона е изправена пред ново изпитание. Нейните братя Етеокъл и Полиник се състезават за власт и в края на обсадата на града от чуждата армия, водена от Полиник, двамата братя умират като се избиват един друг.
Чичо им Креон поема властта и се разпорежда тялото на Полиник да бъде оставено без погребение и душата му да не намери покой. Който се осмели да се противопостави на този ред, ще бъде наказан със смърт.
„Където има расова дискриминация, класова борба, религиозна нетърпимост, където потиснатото малцинство издига гласа си в търсене на справедливост, Антигона се завръща, за да поеме ролята, която винаги й е била отредена, тази на младата героиня, която оспорва режимите в името на всеобщата любов, която се простира от кръвната връзка към всички хора, които се чувстват като братя, като по този начин преодоляват всеки родово-национален етос.“
(Magris)
Въз основа на това разсъждение от Магрис и текста на Ануи, аз се съсредоточих върху конфликта между Антигона и Креон.
Антигона се бори в името на моралния ред, в името на онези неписани закони, които изискват тя да погребе брат си, за да изрази своята почит към мъртвите. Отхвърля дискриминацията, на която брат й Полиник е жертва, и предизвиква конфликта между каузата на сърцето и правилата на държавата.
В текста на Жан Ануи, написан през 1942 г., се посочва, че пиесата е не по-малко за Креон, отколкото за Антигона, че двете позиции са в колеблив баланс.
Антигона, пренаписана от Ануи, е нов персонаж, тя е разтревожена и недоволна, желаеща да постигне консенсус, тя иска да успее в действителност с демонстративен жест. Полиник е само претекст: Антигона се бори за Антигона, а Креон го знае, докато неумолимо разрушава всички причини, които я карат да упорства в бунтарските й намерения. Но Креон остава глух за посланието на Антигона.
В работата си се фокусирам върху конфликта между Антигона и Креон, като се абстрахирам от другите герои. Това ми позволява да изследвам вътрешния конфликт, в който живее Креон, онзи, който представлява закона и авторитета и решимостта на Антигона да каже „не“ на този държавен закон.
Людовик Парти
Превод от италиански Сийка Лапачка