29 април – Международен ден на танца

29 април – Международен ден на танца

„Ние вярваме, че размахването на нашите крила дава надежда в сърцата на тези, които обичат танцовото изкуство и им дава кураж да преодолеят тази пандемия…”- посланието на КАН Сю-Джин

През 1982 година Международният танцов комитет на Международния театрален институт (ITI) избира 29 април за Ден на танца. Датата, разбира се, е символична – всяка година на 29 април се празнува и рождението на великия френски реформатор на танца Жан-Жорж Новер (1727-1810), а светът отдава своята почит към най-възвишеното изкуство – танца.

Сценично изкуство, чието съдържание се разкрива чрез танцово-музикални образи – това е определението за балета днес. А според Жан-Жорж Новер, създателят на балета като самостоятелен театрален жанр, това е «драма, написана с музика и въплътена чрез хореография»! Рождената дата на Новер – 29 април – е определена от ЮНЕСКО за празник на танца по цял свят. Защото «Целият съвременен танцов театър произлиза от неговите действени балети!» – твърди Морис Бежар. „Не забава за публиката, а изкуство, призвано да принася полза на обществото”, е според него балетът.

Всяка година едно поздравление от световно признат хореограф и танцьор се разпространява в целия свят. Изключителната личност се избира от основателите на Международния ден на танца  – Международния танцов комитет на Международния театрален институт (ITI), съвместно със Световния танцов алианс – асоцииран член на ITI. Специалното обръщение за Международния ден на танца цели с отбелязването на деня на танца, да се насочи вниманието към универсалността на тази форма на изкуството, да се прескочат всички политически, културни етнически бариери и хората да станат помежду си по-близки – с един общ език – този на танца.

Международният театрален институт  ITI

Послание на Световната организация за сценични изкуства за Международния ден на танца 2022 г. – 29 април

Автор на посланието KANG Sue-jin, южнокорейска балерина, артистичен директор на Корейския национален балет:

„Катастрофата с Covid-19 спря свободния живот, какъвто го познавахме и намирайки се  сред тази трагедия, се наложи  да преосмислим значението на „танца“ и „танцьорите“. В далечното минало танцът е основно средство за изразяване и комуникация чрез жестове; превръщайки се в сценично изкуство, което докосва душата и вдъхновява публиката. Танцът  е изкуство на мига, което е трудно да се възстанови в оригиналния му замисъл, след като веднъж е приключило, защото е сътворено с цялото тяло и душа. Танцът е изграден от ефимерни моменти, което предначертава танцьорите да са в постоянно движение. И още, Covid-19 ограничи и дори блокира танцовото изкуство в оригиналната му форма.

Въпреки че ситуацията се подобрява, танцовите изпълнения все още са обект на много ограничения. Това ни кара да пазим скъпоценните спомени от времената, когато танците и танцьорите блестяха като бижута, предавайки човешката мъка и тревога, воля и надежда за живот и озаряваха света. По същия начин е важно да се припомни, че по времето на вторичните трусове на „Черната смърт” в средновековна Европа, балетът „Жизел“, изобразяващ любовта отвъд смъртта, е изпълнен в Парижката опера на 28 юни 1841 г. и получава експлозивна реакция. Оттогава „Жизел” се изпълнява в цяла Европа и по света, за да утеши и да насърчи душите на човечеството, опустошени от пандемията. Това е и моето разбиране по тази тема, за първи път демонстрирана в това изпълнение на „Жизел”, а именно възхитителният  дух на балерина, която се опитва да избяга от тежестта на световните беди. Самотната и изтощена публика е жадна за съприкосновението с изкуството на танцьорите. Като танцьори, ние вярваме, че размахването на нашите крила дава надежда в сърцата на тези, които обичат танцовото изкуство и им дава кураж да преодолеят тази пандемия.

Сърцето ми вече започва да бие.”

КАН Сю-Джин

Балерина, художествен ръководител на Корейския национален балет

Има почетна докторска степен в катедрата по танци на Женския университет Sookmyung в Сеул, Република Корея. Солист на Щутгартския балет и примабалерина повече от 15 години. Получава престижното звание „Kammertanzerin“, Германия, през 2007 г. Почетен посланик на Зимните олимпийски игри в Пьонг Чанг 2018. KANG Sue-jin използва своята слава и артистичните си умения, за да работи с деца с увреждания и да ги учи да танцуват.

Награди/отличия

1985 Prix de Lausanne, Стипендия 1990 Президентска награда, Република Корея

1999 Prix Benois de la Danse, Най-добра танцьорка

1999 Орден за културни заслуги, Богван, Република Корея

2001 9-та глобална корейска награда на KBS, категория Изкуство и култура 2002 Фондация Ho-Am, награда Ho-Am, Изкуства

2007 г. Асоциация Джон Кранко, награда Джон Кранко, Германия 2007 г. Орден за граждански заслуги, медал Seokryu, Република Корея 2014 г. Орден за заслуги на Баден-Вюртемберг, Германия

2014 Фондация Kowoon, Културна награда Kowoon

2015 Министерство на културата, спорта и туризма на Корея, Културна награда Sejong, изкуство и култура

2015 Асоциация на корейските журналисти, Proud Korean Award, изкуство и култура

2016 Paradise Culture Foundation, Paradise Award, Специални заслуги за 2016 г. Корейско-германско общество, 9-та награда Mirok-Li

2017 г. 7-те Korea Wave Awards, награда за върхови постижения в чистото изкуство