Бунтар и свободен артист, драматичен тенор и сценограф, художник, обсипан с аплодисменти, Денис има ангажименти за следващите две години. Днес вече избира заглавия и отказва на покани, които счита че не отговарят на стила му.
Последовател на Робърт Уилсън и Пиер Лиуджи, той определя естетическите правила, които твърдо налага в постановките си. Разговаряме с него преди 19-ата му премиера – на 30 юни 2022 г. на сцената на Античния форум в Стара Загора, където се поставя хитовият мюзикъл „Парижката Света Богородица“. Когато през 1998 година постановката е представена за първи път в Париж, прави такъв фурор, че след година вече е вписана в Книгата на Гинес заради интереса, който предизвиква. Продажбите на DVD носители изпреварват тези на блокбастъри като „Батман“ и „Игра на тронове“.
Всяка премиера на мюзикъла носи все по-голяма популярност, но и задължителните спорове, признава Денис Иванов, изправен пред последната провокация – да ни отведе в Париж от края на XV век. Зрителите на спектакъла ще се насладят на изключителната музика, хореография и актьорска игра, които разказват трагичната любовна история на Есмералда и Квазимодо.
Творчески ангажимент Ви върна отново в родната Стара Загора. Отново ще бъдете и изпълнител, и сценограф в предстоящата премиера на рок операта “Парижката Света Богородица“ на 30 юни на сцената на Античния форум. Каква изненада готвите на публиката?
Едно велико събитие в родната Старозагорска опера, към което пристъпвам с неописуем трепет: „Парижката Света Богородица“ – рок операта, в която освен художник ще направя голямото си завръщане към пеенето в една от централните роли – на зомбирания и демоничен архидякон Клод Фроло. Най-потресаващата роля в спектакъла. В нея трябва да имаш три гърла за пеене и талант за трима драматични актьори.
Част от сценографското решение (тъй като на открито половината от декора няма как да се представи във великолепието, което ще има вътре) е „Кръстът“ – символът на вярата. На сцената ще има безброй кръстове на безброй души – живи и отлетели. Кръстове на ангелите и призраците на старата църква, в същото време носят усещане за гробище, за затвор, за смирение и отчаяние. Това са кръстовете на всеки един от героите и народа… Хористите присъстват като жив декор и повтарят неговия дизайн. Това са и духовете на Нотр дам и гаргойлите и монасите от свитата на Фроло и един „жив иконостас“.
И злокобният надпис от лявата кула ANARKH (съдба), който провокира у Виктор Юго изследването на тази мистерия.
Публиката Ви познава като баритон. Кой откри, че сте драматичен тенор?
Камен Чанев, Бог да го прости! Бяхме приятели с него и Таня, спътницата му, и избра мен да го гримирам за „Отело“. Тогава го помолих за приятелски съвет, за консултация. Докато се разпявах, той усети, че съм драматичен тенор. Имаше изключителен усет като изпълнител. И аз му се доверих.
Катедралите са символ на налагащата се християнска религия на Запад. Защо не присъства Нотр дам в сценографското Ви решение? Как ще върнете публиката в средновековния свят в зората на модерната епоха?
Тенденциозно съм избягал от каквато и да е конкретика от архитектурата на Нотр дам, на която се уповават всички, особено на витражните розети. Не! Нотр дам не е велика история заради самата църква, а заради вярата и надеждата, които влагат в нея всички миряни. Не трябва да гледаме красиви витражчета, статуи и каменни масиви. Излъчването трябва да е крайно семпло и конкретно, да носи грозното, зловещото от катедралата и да „говори“ за отчаяната нужда на всички от вяра и упование в Бог…
Каква е Вашата концепцията за пожара, който избухна в катедралата и разтърси цял свят ?
Пандемията направи исторически дълъг пътя на постановката. Дълго работих върху декора. Избрах черен цвят, готика, но от нея изплува пепел, която кореспондира с музиката. Всеки един на сцената носи кръст- това е символът на вярата. Юго пише според мен, не от възхищения към архитектурата, а от преклонение към вярата, надеждата и любовта. Всеки от нас носи кръст. Кръстът е усещане, едновременно за строеж и гробище. Сценографското ми решение е следствие от пожара. Това е постановката, върху която най-много съм работил. Спектакълът е огледало на нашия живот. Ще се съгласите ли с мен, днес, повече от всякога, имаме нужда от вяра.
Какви ще бъдат костюмите ?
– Страхотни костюми ще станат… Не се стърпях да не се навлека в един от тях. „Моите хора“ – свитата на архидякона Фроло, всички хористи… И само като си ги представя: цяла армия от 50 човека. И всеки един от тях ще носи кръст…
Кръстът ли е Вашият личен подпис върху тази популярна по цял свят класика на Юго ?
Сюжетът по едноименния роман на Виктор Юго докосва най-дълбоките струни на човешката душа и предизвиква по-емоционалната част от публиката да пророни сълзи. „Стилът не е техника ,той е преди всичко визия“, казваше навремето един от най-известните представители на модернизма в европейската литература от началото на ХХ век – френският писател Марсел Пруст.
Какви са новите тенденции в съвременния оперен театър ?
Според мен операта трябва да има великолепието и класата на величието, което представлява като изкуство. Трябва да е адекватна към днешната емоционалност, динамика и възприятие, но без да губи от драматургията и основите на операта като жанр. Дори постановката да не е класическа, дори да е пренесена в наши дни (което не всяко заглавие позволява), задължително трябва да носи идеологията, проблематиката и „парфюма“ на времето на действието, както и автентичния характер на героите.
Самоцелни оригиналничения, ефекти и подобни ала-бала концепции нямат място, също както и нафталинените бабешки постановки, които са направени вчера, а изглеждат като извадени от архивите, отпреди 30 години.
И крайно време е и режисьори, и диригенти да се сетят, че има и певци на сцената, които са главното, душата на операта, а не жертви на егоцентризъм на всички, които уж трябва да работят за тях и тяхното удобство и щастие на сцената.
Класиката има все по-малко почитатели у нас? Има ли лоша музика, неразбираема за новите поколения ?
– С времето се уверих, че няма лоша и хубава музика, има хора , които не я харесват, защото не са дорасли за нея. Това е провокация. Искам да отбележа, че това, което ме провокира да работя е нещо непознато, което ме кара да се чувствам несигурен. Но… сигурността в изкуството е опасна.
Кои са имената, които Ви вдъхновяват като постановчик и изпълнител на опера ?
Открих красотата на операта благодарение на Борис и Цветанка Стойнови. Дължа всичко на тях, които създаваха спектакли на европейско ниво. Визията в операта е изключително важна. Запознахме се, когато бях ученик в НУМСИ „Христина Морфова“. Това е гениален творчески тандем. Не мога да забравя три спектакъла – „Дон Карлос“, „Макбет“ и „Мадам Бътерфлай“. По цели нощи се учих да кроя и да шия у нас, за да ги копирам. Сега разбирам, че съм сравнявал изкуството им с върха на изкуството в света. Бях на 16 години. Имах блестящ пример за оперна естетика, режисьорска концепция, национален театър… Трите постановки обиколиха света, играха се 10 години.
Кой е най-ценният урок от тях ?
– Операта трябва да бъде величествена. Това е различното от театъра. Там всичко е като в живота. Публиката не може да се качи на сцената. Те ме провокираха да проектирам и сам да ушия костюмите за участието на мен и моите съученици с епизод от „Дон Карлос“ във филма „Христина Морфова“. Това беше моят дебют на 16 години. Една голяма оперна певица заслужаваше нашето уважение и респект с тези костюми.
Как един пианист става оперен изпълнител, после сценограф и режисьор ?
В НУМСИ „Христина Морфова“ учих пиано и контрабас . След години разбрах, че един успешен оперен режисьор и сценограф не може да не е бил музикант. В изкуството музиката и визуалната част не могат да бъдат разделяни.
Днес сте свободен артист. Как съчетавате няколко таланта в изявите си на различни оперни сцени ?
Съдбата ми избра труден път, за да стана войн. Нямал съм талантлив педагог за оперно пеене. Преди няколко години Камен Чанев откри, че не съм баритон, а драматичен тенор. Той ме вдъхнови да се върна на сцената и като изпълнител.
Децата трябва от малки, както да бъдат възпитавани в трудолюбие и дисциплина, така и да уважават собствените си таланти. Освен това искам да отбележа, че шансовете пред един свободен артист са много по-големи.
Какви са новите Ви творчески ангажименти?
В Стара Загора „Фауст“, с който тази година ще се открие ФОБИ. Във Варна „Набуко“ и „Ернани“ за летния фестивал. „Лето 893“ за операта в Русе. За първи път ще бъда сценограф на спектакъл на операта в Букурещ, както и в оперите на четири италиански градове. Ангажиментите ми са задължаващи, но и повод за голямо творческо вдъхновение.
Изкушавам се да Ви попитам как Ви промени сцената ?
Преди време бях плах. Сега съм много по-уверен. Някои мениджъри на оперни трупи ме определят вече като бунтар…
Д-р Румяна Лечева/БТА