17 дни до премиерата на „Есмералда Парижката Света Богородица“
„Катедралата Парижката Света Богородица /метафора на Съдбата, Провидението и Абсолютния Разум/, е главният образ, централния персонаж в рок операта – едновременно декор и действащо лице.
„Двуглавият сфинкс“ както Юго нарича катедралата /индикация за съжителството на доброто и злото в човешката природа и неговото непрекъснато противоборство/, е не само обединителен пространствен център, но и одухотворено място /всичко се случва вън или вътре в импозантната сграда/, но живее и собствен живот – приютява и защитава Квазимодо и Есмералда, „убива“ Клод Фроло.
Решението на спектакъла е стилизирано, в минималистичен и фантазмен ключ. Не се търси правдоподобие и конкретика на историческата правда. Символните опозиции и метафорите са пречупени през призмата на рок философията – тук и сега, с ясна препратка към настоящия ден. Водещ е монтажния кинопринцип, с резките и контрастни преходи, екстремалните и нагнетени сцени, драматургично заложени и подпомогнати от минимализма и лаконичността на музикалната форма, съвременния ритъм и метрум, произтичащи от самия концепт/модел на жанра рок опера.”
Виолета Горчева – режисьор
Виолета Горчева е възпитаничка на двете Академии по изкуствата – НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” – специалност Актьорско майсторство за драматичен театър в класовете на проф. Богдан Сърчаджиев и проф. Пламен Марков и НМА “Проф. Панчо Владигеров” – специалност Музикално-сценична режисура с художествен ръководител проф. Павел Герджиков.
Изявявала се е на сцените на МДТ „К. Кисимов“ – Велико Търново и Музикален театър – София като артист-солист. Има над 30 роли в оперети, мюзикъли, драматични пиеси. По-значимите от тях са: Силва“Царицата на чардаша”, Анжел-“Граф фон Люксембург”, Мейбъл-“Принцесата на цирка”, Лиза, Маня-“Графиня Марица”, Отилия-“В хотел “Бялото конче”, Калина – „Мисия до Драч“, Керстин – „Госпожица Мама“, Бианка – „Анатол“ и др. Успоредно с изявите си на музикално-театралната сцена дублира филми в БНТ.
Като режисьор осъществява над 25 постановки. Между тях са реализираните за първи път на музикално-театралната сцена в България: Първа българска рок опера “Приказка за Светлината”- /филмирана и излъчена от БНТ-Канал 1, преведена на английски и представена на фестивала за музикални програми в Кан, получила национална награда за телевизионна музикална постановка/; мюзикълите „Достатъчно“, „Малкият принц § пътуването на Розата“,“Mamma mia“, метаморфозата „Така ли прави всяка жена“ по комичната опера „Слугинята-господарка“ на Перголези, на която е и автор на либретото, романтичната фантазия „Любовта на Мими и Рудолф“ – авторска преработка върху операта „Бохеми“.
Прави адаптации и сценични версии на поставените от нея опери – „Измамения кадия“ от Глук, „Брачната полица“ от Росини, оперетата „Царицата на чардаша“ на Калман, мюзикъла „Службогонци“ от П. Хаджиев.
Освен режисьор е сценарист и водещ на редица Гала и Юбилейни концерти, на представителни спектакли.
Автор е на редица научни публикации в специализирани списания, както и на монографията „Рок операта като жанр. Теория и практика“. Книгата е със сериозен принос в областта на рок операта и е първата в България научна разработка посветена на този строго специфичен жанр от популярната музикално-театрална практика.
Професор е в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ по дисциплините Музикално-сценична режисура и Актьорско майстворство, зам. декан на Вокален факултет.
