„Пинокио”

Приказният „Пинокио” на Държавна опера-Стара Загора

Премиерата на приказния спектакъл на операта „Пинокио” от Александър Йосифов се състоя на 13 ноември 2015 година от 11.00 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора. Историята за приключенията на любимеца на много поколения зрители оживя сред  пищни декори и в красиви костюми, които изцяло са дело на младия и талантлив режисьор, сценограф и костюмограф Денис Иванов. Неговият режисьорски разказ е насочен не само към най-малките зрители, а и към всички възрастни, на които не са им чужди вечните теми за позабравените общочовешки ценности. 
Героят на Карло Колоди Пинокио празнува през 2015 своя 145-ти рожден ден. А точно преди 20 години големият български композитор Александър Йосифов е написал своята опера за деца “Чудните приключения на Пинокио в незнайния град”. Премиерата се е състояла на 7 май 1997 г. именно тук - на сцената на Държавна опера - Стара Загора и това е първата постановка в страната. Тази година проф. Александър Йосифов отбелязва своята 75-та годишнина. 
Мелодичната музика на „Пинокио”, запомнящите се диалози на героите, забавния сюжет и мъдри послания определят дълголетието на творбата. В спектакъла участват солисти, хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора, ученици от НУМСИ "Христина Морфова". Диригент Младен Станев. Акомпанимент на пиано Полина Влахова.

ПИНОКИО
Опера за деца и възрастни от проф. Александър Йосифов

Режисьор и сценограф,
костюми и хореография - Денис Иванов
Диригент-постановчик - Младен Станев
В ролите:
Пинокио - Нели Нечева, Яна Стефанова-гост
Джепето - Теодор Петков, Любомир Петков
Феята със сините коси - Нина Димитрова, Емилия Джурова, 
Камелия Стойчева
Арлекин - Иван Колев, Илиян Филипов, Денис Иванов
Пулчинела - Пролет Пенчева, Виолета Димитрова
Карабинера - Петър Янкулов, Богомил Русенов
Мистър Монти - Евгени Сурмиевич, Денис Иванов
Лисана - Мария Колева, Кремена Райчева, Лили Ходжева
Котаран - Ивайло Йовчев, Мартин Иванов-гост
Барман/Полицай - Евгени Сурмиевич
Съдия/Доктор - Христо Иванов
Артисти в цирка - ученици от НУМСИ"Христина Морфова"


Из режисьорската тетрадка на Денис Иванов
„Пинокио” е една от безсмъртните приказки, която всяко дете от всички поколения по целия свят познава и обича. Още от написването си през 1880 тя е многократно преиздавана и превеждана в цял свят. Безбройни са и филмовите й адаптации – и като анимация, и като игрален филм.
 Аз самият като дете имах късмета да попадна на издание „Dami Editore, Milano„ 1989 с много красиви илюстрации от Тони Улф, за което съм благодарен, защото цялостното ми възприятие на тази история е проектирано от тези илюстрации – което е най-важното за детската аудитория. Защото най-мъчно се прави каквото и да е направление, стил и жанр, щом е предназначено за деца – детската сетивност  е много по-чувствителна и по-изразена от тази на възрастните, децата не търпят фалш, условност и невнимание и реагират на всичко първосигнално и искрено.
  Именно тези съображения ме мотивираха при работата ми над това заглавие. Защото от позицията на режисьора – „разказвачът” на спектакъла съм изправен пред тази отговорност: Да съчетая историята на Карло Колоди, с музиката и либретото на Александър Йосифов и така през призмата на собствената ми фантазия да намеря „своята” история на Пинокио и да я представя пред едно поколение на което, за съжаление са чужди играта на улицата, четенето на книги и живото общуване ,  присъщи на моето и особено на предходните поколения.
  Да разкрия чрез сценографията, костюмите и реквизита един свят – старинен, приказен свят, за чието съществуване днешните деца дори и не подозират, защото нито една от съвременните технологии не им го представя.
  Да актуализирам, доколкото е възможно героите, за да ги направя по-достъпни за децата, да осъвременя взаимоотношенията и цялостния „език” на представлението и да му добавя динамиката и напрежението, с които, пак за съжаление, са закърмени днешните деца.
   Именно затова изградих концепцията си на базата на семиотиката и метафората. Всичко в представлението носи определена абстрактност и модернизъм, които са в хармония и дори допълват драматургията на произведението. Избегнал съм всички клишета, „норми” и пр., които режисьорите ползват в детските заглавия, избегнал съм абсолютно всякакъв вид „бутафорност”, от която страдат повечето представления от този жанр. Разгледал съм героите персонално и съм им предал характерните черти на съвременната нравствена система. Постарал съм се да адаптирам представлението така, че да няма възрастов праг  за публиката, т.е. идейните ми послания да имат приложимост и актуалност както сред децата, така и сред техните придружители -  възрастните...