" Малкият принц" -мюзикъл от Александър Йосифов

„Малкият принц” е едно изключително вълнуващо и духовно извисяващо пътешествие на душата през различните етапи на човешкото съществуване и личностното развитие на всеки един от нас. Това е една вълшебна притча за търсенето на себе си, постоянния диалог и спор със собственото „АЗ” в търсене на неоткриваемите истини за живота, смъртта, любовта и познанието. Гениалният Екзюпери, създавайки това свое монументално произведение отправя сериозна провокация към всеки един читател, за да си зададе всички онези въпроси, които задава и самият принц и да се опита да им отговори. Моят въпрос е: Кой е Малкият принц? Откъде идва? Защо е малък? Защо изобщо принц? Защо се влюбва в едно цвете – „нещо” от нашия свят? И защо открива, че не може да съществува с него? Веднага отговарям: - Малкият принц е същество, слязло на земята, сред обикновените реални хора, което дава откровена оценка за тяхното съществуване. Той е висшият разум, слязъл на земята. Той е всеки онзи, който е открил, че нещо в този свят не е „както трябва”. Той е обективната оценка за живота на съвременното общество. Той идва от друг свят, той не е човек, няма физическа аналогия с което и да е същество от нашия свят. Той е една съвършена материя на Всевишния Той е малък не защото е дете, естествено, че не е дете, а защото именно неговото съвършенство, чистота и непорочност го правят нищожен, слаб и малък на нашата земя. Той не можа да съществува с нашите правила на оцеляване. Той е принц именно поради тази своя чистота и съвършенство, той е един космически рицар на честта и духовността, апостол на вселенската хармония и светлина. Той се влюбва в Розата защото именно тя му открива човешката природа и нрави, тя провокира в него да излезе от „защитената си зона” и да се сблъска с човешката жестока реалност. Той не може да съществува с нея, защото са същества от различни вселени и нямат допирни точки. Те не могат да се разберат взаимно, поради техните фундаментални различия – тя е материята, той е духа. Затова, след като той я напуска, тя увяхвайки става достойна да съществува с него, в неговия свят, защото чрез смъртта си превъзмогва бариерата между тях. Излезте и вие от „комфортната си зона” и се осмелете да се отправите на СВОЯ път на търсене. Открийте принца и розата в самите себе си, защото всеки един от нас е и двете. И никога не се задоволявайте с истините на другите, съмнявайте се, търсете и откривайте СВОЯТА правда. Само тя е истинна за вас. Само тогава живота има смисъл и съществувате пълноценно.

Денис Иванов, режисьор и сценограф

Съдържание

Апартаментът на сем. Екзюпери в Париж, 30-те години на миналия век. …Късна вечер е, а младият писател Антоан будува и пише своята нова творба „Малкият принц”. Увлечен в работата си, той не спи, не се храни. Това притеснява жена му Консуело, темпераментна и красива латиноамериканка, актриса. Тя е неговата муза, неговото вдъхновение, но дори нейните нежни молби и весел нрав не могат да разсеят пламналия от вдъхновение мусю Екзюпери. Антоан открива пред жена си един невероятен свят на вълшебство и романтика. Той я запознава с идейните послания на своето ново творение, открива й смисъла на цялата тази мистерия, наречена „Малкият принц” . Изведнъж любовното им гнездо в Париж започва да лети сред звездите и вселената и така те се пренасят в чудния свят на Принца и Розата… Принцът очаква своята любима на бала на цветята. Доскоро е бил скаран с нея и тук на забавата може би ще се помирят. Пристига Розата, заобиколена от своите придворни дами. Тя е по-красива от всякога. Двамата се отделят встрани. Танцуват и си говорят нежно. Но надменната и егоцентрична природа на горделивата Роза отново надделява над любовта и романтиката. Тя обсипва Принца със всевъзможни упреци, обиди и несправедливи обвинения. Свадата нараства дотам, че тя го удря и му казва: Мрязя те Отчаян Принцът разбира, че трябва да напусне света не цветята. Розата, осъзнала грешката си го умолява всячески да остане и опитва да се извини, но твърде късно… Принцът попада на планетата на Кралицата – властна, жестока и алчна, тя си въобразява че всички й се подчиняват, без да си дава сметка, че живее сама на планетата си и робува на собствените си комплекси и манията за величие… Принцът попада на планетата на Суетният – той си въобразява, че е най-хубав на цялата планета, без да осъзнава че живее сам на планетата си и няма с кого да се сравнява… Принцът попада на планетата на Географът – стар монах, затворен в своята килия, пишещ истините за света. Той твърди, че вярва само на неща, които е видял с очите си, а никога всъщност не излиза от килията си… От него принцът разбира, че цветята са ефимерни – с кратък живот и за пръв път осъзнава, че може да загуби своята Роза… Принцът научава най-важните истини за живота и смъртта от Змията – мъдро създание, което открива в Принца съвършенството и й доставя огромно удоволствие общуването с него… В пълното си отчаяние, самота и неразбиране Принцът среща Ехото – неговото вътрешно АЗ. От Ехото той разбира цената на любовта и отговорността, която тя носи със себе си. От Ехото той разбира, че трябва да превъзмогне себе си и да се завърне при Розата, защото въпреки трудния й характер именно Тя е онази която той винаги ще обича, въпреки всичко. Защото, както казва и Антоан на Консуело накрая, когато обичаш някого, истински, тази обич не угасва и трае вечно…