Турандот - опера от Джакомо Пучини

ТУРАНДОТ- опера от Джакомо Пучини

Лирична драма в три действия (пет картини)

Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА: Турандот, китайска принцеса — сопран, Алтум, китайски император — тенор, Тимур, детрониран цар на татарите в изгнание — бас, Принц Калаф, негов син — тенор, Лиу, млада робиия — сопран , Пинг, канцлер — баритон, Панг, маршал — тенор, Понг, готвач, придворни — тенор, Мандарин — баритон, Младия принц от Персия — без пеене, Палач — без пеене

Жреци, мандарини, императорски пазачи, прислужници, прислужнички, танцьорки, войници, музиканти, сенки на умрели, тайнствени гласове, народ. Действието се развива в Пекин в приказно време

 ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След „Мадам Бътерфлай“ от 1904 г. до 1918 г. творческата активност на Пучини намалява значително. През това време той написва само операта си „Момичето от Златния запад“ (1910) и комичната опера „Лястовичката“ (1917). След войната композиторът завършва своя „Триптих“, състоящ се от „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“. Една от причините за сравнително слабата продуктивност на Пучини е загубата на двамата му прекрасни сътрудници — Илика и Джакоза. Джакоза умира, а само с Илика композиторът трудно работи. В последно време той влиза в творчески връзки с Джузепе Адами. Когато завършва „Триптиха“, Пучини вече е шестдесетгодишен. Той гори от желание да създаде нови оперни творби и в едно писмо до Адами подтиква либретистите си: „Почупете си главите, скъпи господа. Напишете ми нещо…“ През 1919 г. композиторът гледа в Берлин пиесата „Турандот“ от Шилер (17591805), която много му допада. Пучини се запознава и с превъзходната пиеса на същия сюжет от Карло Гоци (1722–1806), от който и всъщност се е ползувал и Шилер. Композиторът възлага на Джузепе Адами (1878–1946) и Ренато Симони (1875–1952) да напишат либретото на „Турандот“. Двамата либретисти освен поменатите пиеси използуват и комичната трактовка на същата приказка в пиесата на Тристан Бернар (1866–1947). В края на 1920 г. Пучини получава първото действие на либретото. Той не е доволен от бавната работа на младите либретисти и постоянно ги кара да бързат. „Драги мои поети, не спете. «Турандот» никога няма да се роди. Така не бива да се работи“, пише им той. Пучини започва да изучава китайската музика. Проучва редица записи на китайски напеви в Британския музей. След това се запознава с оригиналните народни китайски музикални инструменти. Композиторът започва да пише музиката на операта през април 1921 г. Макар че твори напрегнато, работата не върви много бързо. Пучини е на 63 години, а нервната му система е доста разстроена. Той изказва недоволство от текста, от либретистите, от бавната им работа. Композиторът пише на Дж. Адами и Р. Симони: „Вие ме осъдихте на смърт и скоро ще ми дойде краят… Симони ще ме вкара в гроба …“ Все пак работата напредва. Но състоянието на Пучини все повече се влошава. Когато го подготвят за операцията в Брюксел, той помолва да му дадат лист и молив и написва: „Господа, дайте ми само дванайсет дни, за да довърша «Турандот».“ За съжаление Пучини е много болен и не издържа операцията. От последната картина на „Турандот“ той е написал 23 страници-скици, между които и тези на големия дует на Турандот и Калаф. Преди смъртта си композиторът е допускал, че няма да може да довърши операта си, и сам е пожелал Алфано да я допише. Действително Франко Алфано (1876–1954) довършва „Турандот“, като се придържа към стила на Пучини. Той твърде малко използува оставените от автора скици поради тяхната неразгадаемост. Първото изпълнение на „Турандот“ е на 25 април 1936 г. в миланския театър „Скала“ под диригентството на Артуро Тосканини. На премиерата операта е изпълнена дотам, докъдето е стигнал Пучини. Тосканини оставя палката, обръща се към публиката и казва: „Тук свършва произведението на майстора.“ Осветлението на сцената загасва и публиката остава в мъртва тишина. След малко започват възгласи „Слава на Пучини“. За пръв път операта с финала на Алфано е изпълнявана на второто представление. Първата постановка на „Турандот“ у нас е реализирана от Софийската народна опера през 1930 г. от диригента Херман Щанге и режисьора Хр. Попов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Площад пред императорския дворец в Пекин. Прекрасната, но жестокосърдечна принцеса Турандот е обявила, че ще се омъжи само за онзи, който отгатне трите гатанки, зададени от нея. Обаче на всеки, който се опита да отгадае въпросите и не успее да отговори правилно, ще му бъде отрязана главата. Много храбри младежи, влюбени в красивата принцеса, вече са станали жертва на нейната жестокост. Техните глави са сложени да украсяват стените на императорския дворец. Сега народът се е събрал на площада, където ще бъде обезглавен един персийски принц, който не е могъл да отговори на въпросите. Народът съжалява красивият млад момък и моли принцеса Турандот да го пощади, но тя е неумолима. Сред множеството на площада е и непознатият принц Калаф. Стражите разгонват тълпата и в блъсканицата на земята пада един старец. Младата девойка извиква за помощ и на нейния зов се притичва принц Калаф. С изненада той открива в падналия старец своя баща — сваления от престола татарски цар Тимур. Цар Тимур е претърпял някакво поражение и е трябвало да избяга от родината си. Той се придружава от вярната си робиня Лиу. Девойката е влюбена в Калаф и е тръгнала с Тимур с надеждата да го намери. Радостна е срещата на тримата. В това време започва шествието за екзекуцията на персийския принц. Появява се и принцеса Турандот. Щом я вижда, Калаф бива обхванат от силна любов. За него вече нищо не съществува освен Турандот. Той решава да умре, но да спечели принцесата. Нито молбите на баща му, нито нежните увещания на Лиу, нито ужасното зрелище на екзекуцията на персийския принц не могат да разубедят Калаф. Той се втурва към гонга, с чийто удар да оповести решението си, но бива спрян от тримата китайски придворни — Пинг, Панг и Понг. Те също го предупреждават за жестокостта на Турандот, за трудността на нейните гатанки и за загиналите безброй безумци. Въпреки всичко Калаф е твърд в своето решение. Той взима чука и удря три пъти гонга, с което оповестява своята готовност да изпита силите си за спечелването на принцесата. Пинг, Панг и Понг прекарват в тревога нощта. Какво ще им донесе новото утро: сватба или смърт. На тях им е омръзнало това жестоко кръвопролитие. Колко хубав е мирният живот! Няма ли да се намери някой, който да отговори на гатанките на Турандот? Каква ли съдба очаква новият кандидат — любов или палач? Народът отново се е събрал на площада пред двореца да види дали новият кандидат ще отговори на гатанките. На императора също са му омръзнали кървавите екзекуции и той се обръща към непознатия принц, за да го разубеди. Предупрежденията на императора за страшните сцени, станали по вина на дъщеря му, не действуват на Калаф. Той е непреклонен и ще се опита да спечели любовта на Турандот. Един от мандарините обявява, че започва ново изпитание. Идва Турандот и след като съобщава на какво се дължи ненавистта й към мъжкия род, тя самоуверено и надменно задава трите си въпроса. Първият е: кое е това ярко видение, което се ражда нощем и примамва човек, а на сутринта умира, за да се породи отново през нощта? „Това е надеждата“, отговаря Калаф. Старците кимват утвърдително. Смутена, Турандот задава втората гатанка; какво е това, което гори като пламъка, но не е пламък; ако човек загине, то застива, а когато човек побеждава — то искри като слънцето. Калаф се замисля. „Това е кръвта“, не след дълго отговаря той. Турандот, обхваната от ярост, задава и третата гатанка: какво е туй, което прилича на лед, но замръзва от огъня; ако си свободен, то те държи в робство, станеш ли му роб, превръщаш се в цар? Настават мигове на напрегната тишина. Турандот вече тържествува, но Калаф отново отговаря: „Това си ти, Турандот.“ Мъдреците и този път потвърждават верността на отговора, а народът с радост възхвалява победителя. Турандот е поразена от неочакваната победа на непознатия принц. Загубила надменността си, тя помолва баща си да не я дава за жена на този човек. Но императорът отговаря, че думата му е свещена и той не може да се отрече от нея. За изненада на всички Калаф великодушно се отказва от правото си да се ожени за Турандот. Той сега сам предлага една гатанка на принцесата: тук в града никой не го познава; ако Турандот до изгрева на слънцето открие неговото име, тя може да вземе главата му. Турандот стои в градината пред императорския дворец. Тя е издала заповед: тази нощ никой да не спи; до изгрева на слънцето трябва да бъде открито името на неизвестния принц. Любовта на Калаф не му дава покой и той броди по дворцовата градина. Пред него се появяват тримата придворни — Пинг, Панг и Понг. Те молят Калаф да се махне от техния град, защото ако принцесата открие името му отново ще започнат кървавите екзекуции. Калаф обаче отказва. В това време палачите довеждат Тимур и Лиу; те са видели, че двамата говорят с неизвестния принц. Турандот разпитва Лиу, но тя отказва да каже името на Калаф. Нищо не е в състояние да я накара да проговори. Тогава Турандот, учудена от нейната твърдост, я запитва кое я прави толкова силна, Лиу отговаря — любовта. Започват да измъчват девойката, но тя не проговаря. Напразно Калаф се опитва да я защити. Лиу измъква един нож от пояса на палача и се промушва. Палачите отнасят трупа на новата жертва на жестоката принцеса. На изток небето започва да светлее. Калаф подава ръка на Турандот, но тя я отблъсква. Тогава Калаф грабва в обятията си принцесата и горещо я целува. Целувката започва да разтапя леда в Турандот. Калаф, обзет от щастие, й казва името си. Двамата тръгват към императорския дворец. Отново площадът пред двореца е изпълнен с народ. Появават се Турандот и Калаф, уловени за ръка. Те застават пред императора и принцесата казва на баща си: „Аз зная името на неизвестния принц — то е любов.“ Всички запяват химна на любовта

 МУЗИКА

Последната опера на Пучини носи всички най-ценни качества на неговото творчество от късния му период. Верен на себе си, композиторът винаги обръща най-голямо внимание на лиричната страна на оперите си като, разбира се, държи особено много и на драматичната наситеност. От приказно-грациозния и ироничен сюжет на Карло Гоци са останали малко неща. „Турандот“ на Пучини е изградена върху приказната фабула, но е придобила чертите на лирико-драматично оперно произведение. Това личи и от нейното заглавие — лирична драма. Пиесата на Гоци е написана в духа на старинната комедия дел арте, но в операта това едва, едва се чувствува. Може би само някои от персонажите носят тези черти, например, тримата министри Пинг, Панг и Понг. Също така в „Турандот“ Пучини отрежда много по-широко място на масовите сцени. Операта „Турандот“ е най-съвършеното произведение на именития италиански композитор по отношение на композиционната техника и професионалното майсторство. Пучини винаги е проявявал влечение към новаторството и във всяка своя творба той влага по нещо ново. Същевременно обаче той неизменно държи в изграждането на оперното произведение певучата мелодичност да играе основната роля. Докато в много изказвания композиторът посочва, че Щраусовата симфонизация не отговаря напълно за оперното изкуство, тук, в „Турандот“, оркестърът е разгърнат още повече и има чудесно симфонично развитие. След слушането на „Пролетно тайнство“ от Стравински Пучини също така изтъква, че тази музика не му допада, а в последната си опера той използува елементи от разчупването на ритъма и разработва някои епизоди политонално. От това; разбира се, музиката му печели и се обогатява. В музикалното изграждане на „Турандот“ са вложени най-разнообразни чувства и настроения — драматизъм, лирика, грациозност, хумор, гротеска и др. Източните екзотични елементи са използувани повече за аромат, за външната обрисовка, отколкото за разкриване на дълбоки душевни състояния. Голямо разнообразие внасят многобройните източни инструменти или екзотичната звучност, постигната на някои места в оркестъра.