" Лебедово езеро" - балет от Пьотр Илич Чайковски

„ Лебедово езеро“

Фантастичен балет в четири действия от П.И.Чайковски Либрето Владимир Бегичев и Василий Хелцер

Световна премиера / холеография Юлиус Рейзингер/ - 20 февруари 1877 г., Болшой театър, Москва

Световна премиера / хореография Петипа и Иванов/ - 15 януари 1895 г.,Мариински театър , Санкт-Петербург

За първи път в Държавна опера Стара Загора- 23 май 2017 г.

Постановка и режисура Силвия Томова По хореографията на Мариус Петипа, Лев Иванов, Атанас Петров и Калина Богоева – редакция на Силвия Томова /2017г./

Художник декори и костюми Денис Иванов Консултант-изпълнител Първолета Чавдарова-Летиция

Репетитори – Веса Тонова, Алида Бонева, Пенка Димитрова, Станко Танев

Асистент-режисьор Пенка Александрова

В главните роли: Одета-Одилия – Анелия Димитрова, Веса Тонова, Весела Василева, Кремена Костова

Принц Зигфрид – Даниел Тичков, Емил Йорданов, Павел Кирчев, Стоян Фъртунов

Фон Ротбард ,зъл магьосник – Ивайло Янев, Станко Танев

Шут – Даниел Тичков, Златомир Колев

Владетелка, царицата-майка – Биляна Чолакова

Възпитател – Драгомир Христов, Иван Колев

Участват солисти и кордебалет на Държавна опера Стара Загора Дами и кавалери – хор на Държавна опера Стара Загора, Прабългарска школа „Бага-тур“ Малък принц Зигфрид и 8 девойки и пажове – ДЮСОБ „ Маргаритки“ при Държавна опера Стара Загора

Съдържание

Пролог

Зигфрид е малко, непослушно момче. За да го укроти възпитателят Волфганг го извиква при себе си. Разгръща дебела книга със старинни предания и започва да му чете легендата за принцесата-лебед.

Първо действие

Лятна вечер. Празненство в градината на старинен рицарски замък.Принц Зигфрид чества своето пълнолетие в обкръжението на връстници и благородници. Дори строгият възпитател Волфганг е в настроение и не се гневи на дръзките подмятания на шута и младежките шеги на захласналите се в грациозни танци очарователни девойки и благородни кавалери. Докато Бено, най-близкият приятел на принца, танцува с две хубавици, макар и щастлив, Зигфрид стои настрани, завладян от мисли. Скоро ще наследи короната и животът му ще бъде посветен единствено на дълга и доблестта. На тържеството със своята свита от дами, рицари и пажове се появява Владетелката. По повод празника царицата-майка дарява на сина си арбалет, символ на неговото възмъжаване. Напомня му, че на утрешния бал трябва да избере своята невеста. Владетелката се е погрижила да присъстват най-красивите и достойни принцеси от близки и далечни земи.Принцът отказва да се подчини. Владетелката е разгневена и се оттегля в покоите си. Веселието е в разгара си. Шутът развлича всички с остроумие и палави закачки. Присъстващите вдигат наздравица за здравето на престолонаследника.Преваля полунощ.Гостите си разотиват. Факлите угасват. Зигфрид още не познава обичта. Потънал в мечти младежът си представя онази, в която би могъл да се влюби. Шутът внезапно го изтръгва от унеса – сочи му ято прелитащи лебеди. Очарован от красотата на птиците, увлечен от полета им, без да усети как, той ги последва в тайнствена гора.

Второ действие

Непристъпна гора, в която тайнствения зъл магьосник Ротбард властва. Покрай руините на старинен замък, под ясната луна, блести тихо езеро. В него плуват бели лебеди, устремени към брега. Там лебедите се превръщат в красиви девойки. Завладян от ловна страст се появява Зигфрид. Ротбард се е намесил и младежът не може да си служи с арбалета. Докато се прицелва, мигом забравя за лова и отпуска тетивата, възхитена от грацията на птиците… До брега се докосва най-изящният лебед, носещ златна корона на главата си.Поразен, младежът вижда как птицата се преобразява в прелестната принцеса – Одета. За да я защитят девойките-лебеди обкръжават Зигфрид. Едва забравила уплахата си, все още изненадана и тръпнеща, Одета оставя принца да се приближи и му разкрива тайната на тегнещата над нея и приятелките й прокоба. Ротбард, демоничен магьосник, коварно ги е превърнал в лебеди и само нощем, тук на езерото, те отново възвръщат човешкия си облик. Пленен от чара и трогнат от скръбните й думи, Зигфрид предлага да убие магьосника. Одета отвръща печално, че това няма да надмогне магията. Единствено безкористната любов е способна да победи проклятието и то ще бъде развалено от обета на някой, който никога не се е клел в любов. Зигфрид, обзет от състрадание и нежност, се врича във вечна вярност към Одета. Като доказателство я кани на утрешния бал, където пред всички ще обяви техния годеж. Принцесата-лебед предупреждава пламенния младеж, че магьосникът притежава неизчерпаема мощ и чрез хитрост и двуличие може да го принуди да наруши клетвата си. Ако не спази обещанието си – вече нищо не ще им помогне.Тя, заедно с останалите омагьосани девойки, ще загине. Развиделява се. Одета и приятелките й се превръщат отново в лебеди. Зигфрид, уверен в силата на верността си, в непобедимостта на любовта, е сигурен, че ще спаси Одета и ще развали прокобата, тегнеща над лебедите. Скрит в мрака на развалините, Ротбард обаче чува изповедта на Одета пред принца. Вбесен, магьосникът предотвратява целувката между двамата влюбени и бързо решава как да не допусне девойката-лебед да се освободи от неговата власт.

Трето действие

Тържествен бал в замъка. Една след друга принцесите пристигат, но никоя не може да го очарова. Сърцето на Зигфрид е отдадено на Одета. Звук на фанфари известява идването на неочаквани гости. В облика на знатен рицар пристига Ротбард, представяйки Одирия за своя дъщеря. Зигфрид е озадачен, защото непознатата красавица поразително прилича на Одета. Одилия не позволява на принца да се опомни, непрестанно го омайва, съблазнява, заслепява го с чара си. И Зигфрид решава, че тъкмо това е избраницата му Одета, девйката-лебед. Подмамен от лукавството на Одилия, принцът представя на кралицата-майка своята избраница и тържествено пред всички се заклева в любов. Кралицата-майка му връчва короната, която Зигфрид подава на Одилия. В този миг Ротбрад отнема короната от ръцете му, грубо го откъсва от Одилия и му сочи Одета, която е прелетяла и става свидетел на неговата измяна. Рицарт придобива лика на магьосника, а Одилия страховито осмива лековерността и наивността на принца. Клетвата е нарушена и няма нито любов, нито преданост, които да се противопоставят на злокобната му власт. Одета и лебедите са обречени на сигурна гибел. Осъзнал, че е подведен, Зигфрид се втурва отчаяно към Лебедовото езеро.

Четвърто действие

Нощ. Обзети от покруса девойките-лебеди скърбят край езерото. Одета разкрива измамата на магьосника и измяната на Зигфрид. Принцът задъхано умолява за прошка любимата си. Той не е забравил обета си, а е бил подло измамен. Тържествуващ Ротбард предизвиква яростна буря, призовава природните стихии. Зигфрид се опитва да задържи Одета, но тя е във властта на Ротбард. Принцът влиза в дбубой с магьосника. Одета отлита. Простила е измяната на своя любим, простила е коварството на Ротбард. Любовта на Одета спасява Зигфрид от сигурна смърт, а цената, която плаща е да не принадлежи на никого…

Епилог

Зигфрид е вече голям. Отново държи книгата с древното предание за омагьосаната принцеса-лебед…

 

„ Одета е красотата, изкуството, женствеността, добротата,смирението, чистотата,саможертвата, Великата Любов! Одилия е виртуален образ- илюзията, в която живеем, коварството, лицемерието,жената-змия,котка, хищник,страстта, зависимостта, заблудата, лъжата! Ротбард е онази Велика сила, винаги двуполюсна, материална и духовна, отрицателна и положителна! Тя ни владее и с нея трябва да влезем в съприкосновение, битка, за да я разберем и да балансираме и хармонизираме себе си.! Така ще „прелетим“ на другия бряг на езерото, така ще изградим онзи мост, така нужен на всеки творец, на всеки хомо-сапиенс, за да стане истниски човек, а не духовен пигмей! „ Лебедово езеро“ е най-сложният, труден, тежък и красив балет в живота ми на балерина! Той е онова, което Гьоте казва нам: Умри и възкресни! Докато не постигнеш това Ти само един мрачен гост си На тъмната земя….“ СИЛВИЯ ТОМОВА