„ Дон Карлос“ –Джузепе Верди

Опера в 5 действия Либрето Франсоа-Жозеф Мери и Камий дьо Локл По пиесата на Шилер „ Дон Карлос, инфантът на Испания“ / 1787/, Прескот – „ История на Филип ІІ“ / 1856/и пиесата на Кормон – „ Филип ІІ, крал на Испания“/1749/

Спектакълът е посветен на 150 години от премиерата на операта, която е била на 11 март 1867 год. в Париж, и е изграден върху последната редакция направена през 1887 от Верди, преди да напише операта „ Фалстаф“.

Диригент Ивайло Кринчев 

Режисьор Славчо Николов

Сценография Тодор Демеров

Художник костюми Цветанка Петкова-Стойнова

Хормайстор Младен Станев Концертмайстор Паулина Захариева

Действащи лица и изпълнители

Филип Втори, крал на Испания – бас- Юлиан Константинов, Пламен Кумпиков

Дон Карлос, инфант на Испания – тенор- Иван Момиров, Калуди Калудов

Родриго, маркиз на Поса – баритон- Александър Крунев,Сирил Ровери / Франция/

Великият Инквизитор – бас- Димитър Станчев

Елизабет Де Валоа – сопрано- Велина Божилова, Цветелина Василева

Принцеса Еболи – мецосопрано- Мирослава Йорданова, Веселина Кацарова

Монах – бас- Александър Марулев

Тибалд, паж на Елизабет – сопрано- Яница Нешева

Глас от небесата – сопрано- Деси Стефанова

Графа на Лерма – тенор- Ивайло Йовчев, Милко Михайлов

Графинята на Аремберг- Нели Нечева

Делегати- Иван Кабамитов,  Теодор Петков,Игнат Желев, Петър Янкулов, Евген Сурмиевич,Иван Иванов

Инквизитори, дами и господа от испанския двор, хора, пажове, пазачи, монаси, войници – хор

Корепетитори –Светлана Денева, Деница Петрова, Ерна Пушева, Полина Влахова

Асистент-режисьори Денис Иванов, Пенка Александрова

Суфльор Антонина Дойчева Художествен реквизит – Мариана Бочева Субтитри – Росица Михайлова Оркестър и хор на Държавна опера Стара Загора

Технически служби и ателиета на Държавна опера Стара Загора

Първо действие Гората край Фонтенбло

Дон Карлос, испанският престолонаследник, е сгоден за Елизабет Валоа и е дошъл тук, за да я срещне тайно и види още непознатата си годеница. Почти загубил вече надежда, от гората се дочуват викове.Идва Елизабет с пажа си Тебалдо.Те са се отделили от придружаващите ги и са се загубили в гората.Дон Карлос се представя пред тях за испански рицар от свитата на граф Лерма, който е бил натоварен да ги посрещне.Пажът помолва испанския рицар да бди над Елизабет, а той отива към двореца за носилка, с която да прибере принцесата.Елизабет моли испанския рицар да й разкаже нещо за Дон Карлос, нейния годеник. Дон Карлос подарява на Елизабет един медальон, на който е неговия портрет, от който тя разбира, че пред нея стои годеникът й. Двамата млади са щастливи, защото любовта ги е споходила от пръв поглед.Те се заклеват във взаимна вечна вярност. В този момент се дочуват топовни салюти, с които се известява краят на войната.Елизабет и Дон Карлос ликуват. Сега нява пречки за тяхното щастие. Радостта им обаче е прекъсната от дошлия Тебалдо. Той донася ужасната вест, че ръката на Елизабет е била дадена на крал Филип ІІ, а не на престолонаследника Дон Карлос! Съкрушен и смазан, Дон Карлос се разделя с Елизабет. Идва граф Лерма, който настоява за бърз отговор на принцесата. За Елизабет няма два пътя- от нейното съгласие зависи така желания мир, и тя е длъжна да жертва личното си щастие за доброто на народа. Принцесата обещава да стане съпруга на крал Филип ІІ.

Второ действие

Сцена 1 В манастира Сан Джусто

Монасите се молят пред гроба на Карлос V. Тук се е усамотил Дон Карлос, инфантът на Испания. Той си спомня за щастливия миг, за срещата му с Елизабет Валоа, която се е оженила по политически причини за неговия баща крал Филип ІІ, и вече е кралица на Испания .Споменът за тази среща го кара да страда още по-силно. Идва най-добрият му приятел – маркиз Поза. Той е поразен от страшното нещастие, постигнало приятеля му, и се опитва да го утеши. Родриго съветва Дон Карлос да напусне веднага Испания – далеч от Елизабет, той по-лесно ще може да се отърве от страданията си. Инфантът трябва да замине за Фландрия, където да се бори за освобождението на потиснатия народ. Дон Карлос приема съвета на приятеля си и двамата се заклеват да посветят живота си на борбата за свобода.

Сцена 2 В градините пред манастира

Придворните дами и пажове очакват кралицата. Принцеса Еболи припява старинна сарацинска песен, съпровождана от пажа Тебалдо. Идва Кралицата. Принцеса Еболи разбира, че Елизабет страда, но не може да си обясни защо. Съобщават за пристигането на маркиз Поза. Той носи писмо от майката й, в което има бележка от Дон Карлос. Докато развълнуваната Елизабет чете писмата, Еболи и Родриго обсъждат светските клюки в Париж. Като благодарнсот за добрата служба Елизабет обещава на маркиза да изпълни едно негово желание. Най-неочаквано за всички Поза я моли да приеме Дон Карлос преди заминаването му. У принцеса Еболи, която от далече се опитва да чуе за какво си говорят кралицата и Поза, се пораждат някакви съмнения. Елизабет се съгласява да приеме Дон Карлос и заповядва на всички да напуснат. Нежно и страстно звучат взаимните им любовни признания, но Елизабет се овладява , тя е кралица и дългът й повелява да се откаже от тази пагубна любов. Дон Карлос си отива отчаян. Елизабет остава сама, опитвайки се овладее чувствата си. Влиза Крал Филип, който е изненадан от това, че кралицата е сама. Силно раздразнен, кралят веднага заповядва графиня Д,Аренберг, първата придворната дама на Елизабет, да бъде изпратена обратно във Франция. Елизабет примирено се опитва да успокои приятелката си. Кралицата и свитата й се оттеглят.Сред придворните кралят забелязва маркиз Поза, с когото пожелава да разговаря.Благородникът разкрива смело тежкото положение на народа и моли краля да бъде по-човечен. Филип го нарича мечтател и му съобщава ,че ще прочисти света от еретиците. Тогава Поза дръзко му отговаря, че той ще влезе в историята като втори Нерон. Смелостта на Поза прави силно впечатление на краля- да се кажат такива думи на него , на когото никой не смее да противоречи! И тогава става нещо необикновено – кралят прощава на Поза.Дори нещо повече – той разкрива мъката си пред младия човек и го моли да бди зорко за поведението на кралицата и Дон Карлос. На раздяла го предупреждава да се пази от Великия Инквизитор

. Трето действие

Сцена 1 Градина в кралския дворец

На бала кралица Елизабет е изморена и моли Еболи да вземе плаща, бижутата и маската й,за да се представи за нея, а тя да се оттегли незабелязано. Преоблечена като кралицата, Еболи , която се надява на любовта на Дон Карлос,му изпраща покана .Дон Карлос, който е получил бележката, мисли, че тя му е пратена от Елизабет. Идва една дама със забулено лица. Инфантът се хвърля към нея и разпалено й говори за своята любов. Но когато тя си сваля воала, той с изненада вижда, че това не е кралицата, а нейната придворна дама Еболи. Дон Карлос гневно я отблъсква. Едва тогава Еболи разбира, че принцът е влюбен в кралицата и в сърцето й пламва огънят на отмъщението. Неочаквано пристига Поза , който заплашва Еболи, че ако издаде Дон Карлос, ще я сполети нещастие, но инфантът го спира и Еболи си отива.Маркиз Поза иска от Дон Карлос да му предаде писмата от кралицата, които могат да го издадат, както и документите от Фландрия.

Сцена 2 Площад пред катедралата „ Ностра Донна д,Аточа“, изпълнен с народ

Тук ще бъдат изгорени осъдените на смърт еретици. Народът пее възторжени химни.Придворните са заели местата си. Идва Великият Инквизитор, а след него и крал Филип ІІ ,кралицата и свитата им. Точно преди кралят да даде знак за изгарянето ,на площада влиза Дон Карлос, придружен от група фламандци. Той моли краля да помилва осъдените на смърт, но Филип прогонва делегацията. Карлос изважда сабята си и иска да спаси осъдените със сила.Крал Филип заповядва той да бъде обезоръжен. Никой не смее да се доближи до престолонаследника. Маркиз Поза вижда опасността, която заплашва приятеля му и сам взима шпагата. Дон Карлос е поразен от постъпката на Поза – най-добрият му приятел де оказва предател.Поза предава шпагата на краля и получава като награда титлата Херцог. Кортежът се отправя към мястото за наказание, съпровождан от небесен глас, призоваващ към вечен покой.

Четвърто действие

Сцена 1 Кабинетът на крал Филип ІІ в Ескуриал

Принцеса Еболи е изпълнила заканата си. Тя е откраднала от стаята на Елизабет кутията , в която са били скрити писмата й от Дон Карлос и ги е предала на Филип. Той се убеждава в неверността на жена си и се чувства ужасно нещастен. Идва Великият Инквизитор, от който Филип иска съвет как да накаже сина си за неговата измяна. Инквизиторът е безкомпромисен и иска не само Дон Карлос да бъде наказан със смърт, но и маркиз Поза, като го обвинява в еретизъм. Но Филип още вярва в Поза и отказва да изпълни искането на Инквизитора. Старецът го заплашва с вечно проклятие и напуска разгневен кабинета на краля. Влиза Елизабет, за да моли съпруга си да й помогне да си върне откраднатите й скъпи вещи. Филип й показва кутията с писмата и й заповядва да я отвори. Когато тя отказва, кралят отваря кутията и в нея открива медальона с портрета на Карлос. „ Портретът на Карлос сред скъпите за вас нещо?“- пита кралят. „ Да, не забравяйте, че преди да стана ваша съпруга, бях негова годеница“. Но кралят е вбесен и й отправя тежка обида. Кралицата припада. На зова за помощ на Филип в кабинета влизат Еболи и Поза. Еболи се опитва да помогне на Елизабет, а Филип горчиво съжалява за своята невъздържаност Когато остава насаме с кралицата, Еболи признава, че тя я е издала , и освен това е любовница на краля. Елизабет изпраща Еболи в манастир.Преди да напусне двореца Еболи иска да спаси инфанта.

Сцена 2 В затвора

Окован в тъмницата Дон Карлос не може да забрави предателството на своя приятел. Неочаквано при него идва Поза.Отначало Дон Карлос не иска да го чуе, но после разбира, че самият Родриго е затворен, защото е признал на краля, че не принцът, а той е вожд на въстаналите фламандци. Внезапно се разнася изстрел и Поза пада мъртъв. Крал Филип ІІ е заповядал да се изпълни присъдата. Преди да издъхве Поза моли Дон Карлос да доведе до край делото на освобождението на Франдрия и му съобщава, че трябва да се види за последно с Елизабет.Идва Филип ІІ, за да изведе сам сина си от затвора. В това време разбунтуваният народ се втурва в крепостта, за да освободи инфанта. Единствено Великият Инквизитор успява да принуди всички да се преклонят пред краля.

Пето действие Манастирът Сан Джусто.

Елизабет очаква Дон Карлос, който ще дойде да се прости навеки с нея. Тя е коленичила пред гробницата на Карлос V и горещо моли за съвет в трудната ситуация. Двамата влюбени отново са заедно, макар и за малко.На прощаване те си обещават вечно щастие в небесата. Неочаквано се появява крал Филип, придружен от Великият Инквизитор и гвардията , за да арестува сина си.Дон Карлос се бори срещу воините на Инквизицията, приближавайки се до гроба на Карлос V. Вратите на гробницата се отварят.Повява се загадъчен монах, в който се разпознава духа на починалия владетел.. Елизабет припада, а Филип ІІ коленичи пред призрака на могъщия си баща. .