Сватбата на Фигаро


СВАТБАТА НА ФИГАРО от В.А.Моцарт  ОПЕРА В КУФАР

Старозагорската опера отбелязва годишнината на Моцарт с премиера на операта „Сватбата на Фигаро” – 50 години по-късно

На 27 януари световната музикална общественост отбеляза 260 години от рождението на гениалния композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Старозагорската опера добави в календара на Световната година на Моцарт своята най-нова сценична версия на неговия шедьовър – комичната опера  „Сватбата на Фигаро”, чиято премиера бе на 30 януари на сцената на Операта. „Опера в куфар” е новата инициатива на оперния театър по идея на директора Огнян Драганов. 
Сценичната реализация на спектакъла – 50 години след първото и единствено поставяне на операта „Сватбата на Фигаро” от Моцарт на старозагорска сцена, е поверена на младия и талантлив оперен певец, режисьор и костюмограф Денис Иванов, а музикалната интерпретация – на още един изключителен млад талант – диригента-виенски възпитаник Димитър Косев. В спектакъла участват великолепните солисти на Старозагорската опера, хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора. 

Из режисьорските бележки на Денис Иванов: 
   „......„Сватбата на Фигаро”, макар и добре позната опера на българската публика се изпълнява рядко и не навсякъде. Старозагорската опера, например има само една постановка на тази опера – премиерата, на която е била на 27 октомври 1966 г. /преди 50 години/, режисурата e на Петър Златев.
Вероятно всичко това се корени в проблема с поставянето. Иска се сериозна, задълбочена и дълга подготовка за направата на едно такова заглавие – с толкова много и дълги речитативи, безкрайни и трудни интонационно и технически ансамбли – заявка за сериозен артистичен и оркестров състав, абсолютно необходими в тяхната сила за достойна интерпретация на изтънчения и недостъпен за всеки, музикантски стил на Моцарт. 

Именно поради такива съображение се роди и проекта „Опера в куфар”, предназначен за привличането на широк кръг зрители. Формат, в който се проследява цялото драматургично и музикално действие на операта, като са избегнати речитативите и финалите на първите три действия. Такъв формат е достъпен за много повече изпълнители и много повече публика, защото той съдържа най-мелодичните и любими арии и дуети и най-популярни сцени. Този формат прави спектакъла мобилен и той може да бъде представян навсякъде и на различни сцени, дори в нетипичните сценични пространства, но най-силното му качество е, че с тази си олекотеност строгата класика става достъпна и по този начин се приобщава повече публика.