Отело

Отело
     
Опера в четири действия от Джузепе Верди
Либрето - Ариго Бойто. По едноименната драма на Уилям Шекспир

Първо изпълнение: 5 февруари 1887, Милано.
Първо изпълнение в България: 1922, София.
Първо изпълнение в Стара Загора – 7 декември 1996.

История на творбата

Когато Джузепе Верди започва създаването на операта си „Отело“, той вече е близо 70-годишен и работи над нея в продължение на пет години. Смята се, че либретото на „Отело“, написано от композитора и истински познавач на жанра Ариго Бойто, е идеалният текст за опера. Премиерата на „Отело“ е на 5 февруари 1887 в Миланската „Ла Скала“ и предизвиква истински фурор. Старият майстор на италианската опера демонстрира още по-високо постижение в музиката.

Шекспир и Верди

„Отело“ на Шекспир (“трагедия от грешки“) и „Отело“ на Верди (трагедия на човешките страсти) е двоен портрет на едно и също разтърсващо величие – в златна рамка. Мавърът-герой, възприемащ света с „белоснежна“ детска наивност, но и с неподвластен на разума изгарящ темперамент, и белият злодей Яго, обладан от най-черно демонично коварство, всъщност заключват примката около ангелската душа на Дездемона, която издъхва с всеопрощаващия любовен порив към съпруга си Отело. Останалото е игра на въображението – онази жестока игра на живота, която шеметно ни увлича от мига на раждането до последния ни дъх. А докосването до изкуството на Шекспир и Верди е озарение свише.

Румяна Каракостова, музиковед
 
Действащи лица:
Отело, мавър, върховен командир на венецианската флота
Яго - адютант на Отело
Касио, капитан, пръв помощник на Отело
Родериго, венециански благородник
Людовико, посланик на Венецианската република
Монтано, бивш управител на остров Кипър
Аралдо
Дездемона, съпруга на Отело
Емилия, съпруга на Яго и придворна дама на Дездемона

Войници, моряци от венецианската флота, придворни, дами; венециански благородници, бойци, жители на Кипър, прислужници в двореца

Действието се развива в пристанищен град на остров Кипър в края на XV в.

Съдържание
Първо действие

Пристанище на остров Кипър. Вечер е, край брега са дошли хора, за да посрещнат венецианската флота, която, командвана от благородния мавър Отело, е победила турците. В далечината вече се забелязват платната на корабите. Извива се буря. Народът с тревога наблюдава борбата на моряците с бушуващата стихия. Сред посрещачите е и Касио, първият помощник на Отело. От двореца е излязла и разтревожената Дездемона. Всички се молят за спасението на хората в морето. Най-после флотата успява да достигне брега. Народът ликува. Само двама души не се радват на спасението на Отело и корабите му — Яго (адютантът на мавъра) и богатият венецианец Родриго, който е безнадеждно влюбен в Дездемона. Яго ненавижда Отело, защото мавърът е направил капитан и свой помощник Касио, а него е оставил само като адютант. Той се заклева да отмъсти на Отело и обещава на Родриго, че ще му помогне да спечели любовта на Дездемона. Народът се събира, за да отпразнува победата над неприятеля. Яго успява да напие Касио и да го скара с Родриго. Двамата се сбиват, чуват се викове, намесват се и други. Виковете довеждат Отело. Яго намеква на Отело, че Касио е предизвикал сбиването, и разгневеният мавър отнема капитанския чин на младия човек — на него е било възложено да пази реда на острова, а той сам го е нарушил. Настроението на всички е помрачено. Хората се разотиват. Отело и Дездемона остават сами. Те са щастливи, че отново са заедно.

Второ действие

Зала в двореца. Яго уговаря Касио да потърси помощта на Дездемона. Само така бившият капитан отново ще спечели благоразположението на Отело, защото мавърът нищо не може да откаже на жена си. В това време Дездемона излиза, придружена от Емилия. Според Яго сега е моментът Касио да я помоли да го защити пред мъжа й. Идва Отело. Яго му прави намек за отдавнашното познанство между Дездемона и Касио и му посочва мястото, където бившият капитан оживено разговаря с Дездемона. След малко тя идва щастлива и моли съпруга си да прости на Касио. Отело е обзет от ревност. Неговата възбуда смущава Дездемона. На въпроса й какво му е, мавърът отговаря, че го боли главата. Тогава тя се опитва да му върже челото, но той гневно хвърля кърпата й. Емилия се навежда и я прибира, а след това Яго я взема от нея. Без да може повече да се владее, Отело кара Яго да му разкаже всичко, което знае. Яго уклончиво отговаря, че той само е чул как бълнувайки, Касио е споменал името на Дездемона. Отело е смутен.

Трето действие

Парадна зала в двореца. Отело иска от Дездемона кърпата, която й е подарил в деня на сватбата им в знак на вечна любов. Всъщност да постъпи така го е накарал Яго, за да може мавърът да провери още веднъж верността на жена си. Дездемона отвръща, че е загубила кърпата и пак го моли да прости на Касио. Ревността отново завладява Отело. Изпаднал в ярост, той гневно обвинява Дездемона, че не е искрена с него. Дездемона е изплашена и разстроена. Противоречиви чувства измъчват Отело. Той все още иска да вярва, че Дездемона не му е изменила. Но ако всичко, което Яго му е намекнал, се окаже истина, той ще си отмъсти жестоко! Яго предлага на Отело да се скрие — скоро тук ще дойде Касио и Яго ще се опита да научи от него какви са отношенията им с Дездемона. Идва Касио и Отело застава зад колоната. Яго шеговито заговаря Касио за Бианка, любимата на бившия капитан. Отело остава с впечатлението, че двамата говорят за Дездемона. Яго е успял да мушне кърпата в джоба на Касио и сега го пита откъде я има. Касио се чуди как кърпата е попаднала у него. Съзрял кърпата в Касио, Отело проклина Дездемона. Той кара Яго да му намери отрова. Но коварният му съветник го убеждава да удуши Дездемона. Мавърът му е признателен за съвета. От този миг Яго е вече капитан. Проехтяват оръдейни изстрели. Те оповестяват пристигането на Посланика на Венеция. В парадната зала влизат гостите заедно с Отело и Дездемона и техните свити. Посланикът прочита заповед, в която се нарежда на Отело да замине за Венеция, негов заместник ще бъде Касио. Тази вест разгневява Отело. Той отправя унизителни упреци към Дездемона. Празненството е прекъснато. В това време народът отвън, научил новината за заминаването на Отело, радостно го приветства. Отело остава сам в залата. Загубил вяра в любовта, той пада в несвяст. Яго е доволен.

Четвърто действие

Спалнята на Дездемона. Нещастната жена още не може да се съвземе от обидата, която й е нанесъл Отело. За да пропъди преследващата я мисъл за смъртта, тя запява песента за върбата. След това Дездемона се разделя с Емилия и все така неспокойна си ляга. В спалнята се промъква Отело. Със свещник в ръка той не може да откъсне поглед от заспалата Дездемона. Развълнуван, мавърът нежно я целува. Тя се събужда. Ревността в Отело отново избухва и той удушва Дездемона. Идва уплашената Емилия. Тя започва да вика за помощ. Притичват хора. Емилия разкрива подлостта на Яго. Разбрал жестоката истина, Отело се промушва със своя кинжал…