Мадам Бътерфлай

Мадам Бътерфлай
     
"Мадам Бътерфлай" на Старозагорска сцена
Този спектакъл е създаден през 2005 за откриването на ФОБИ, на малката сцена на драматичен театър „Гео Милев“, от режисьора Нина Найденова, сценографа Борис Стойнов, художник на костюмите Цветанка Стойнова, хореограф Боряна Сечанова, диригент Божидар Бонев.

Участват певците Линка Стоянова, Мартин Илиев, Антон Радев, Георги Динев, Петя Цонева и др. През сезон 2005/2006, по покана на Columbia Artist Management, представлението е играно в над 15 щата на САЩ. За гастрола на постановката има положителни критики и възторжени отзиви от американската преса и публика.

С малко прекъсване между 2010 и 2012, представлението не слиза от Старозагорска сцена в продължение на 6 сезона като се радва на изключителен зрителски интерес.

 

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия

Музика Джакомо Пучини
Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята “Мадам Бътерфлай” от Джон Лутер Лонг от 1898.
Премиера 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата “американска” версия, а през 1907 е представена и в Париж.

Пучини открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон. Там гледа едноактната трагедия на Давид Беласко. Започва да композира през 1901, но често се налага да спира. За да напише операта Пучини се консултира с известна японска актриса Сада Яко, както и съпругата на японския посланик. Операта претърпява пълен крах на премиерата. Това фиаско води до редакция на някои от сцените в творбата и така е поставена на 28 май същата година в Бреша. Това е триумфът на малката японка. През 1905 е операта е играна в Ковънт Гардън, Лондон, а на следващата в Опера комик, Париж.

 
Действащи лица:
Чо-Чо Сан (мадам Бътерфлай) – сопран
Сузуки, нейна прислужница – мецосопран
Бенджамин Франклин Пинкертон, лейтенант от американския флот – тенор
Шарплес, посланник на Щатите в Нагасаки – баритон
Горо, сватовник – тенор
Принц Ямадори – баритон
Будистки монах, чичо на Чо-Чо Сан – бас
Якусиде, другият чичо на Чо-Чо Сан – бас
Имперския комисар – бас
Официалния секретар – бас
Майката на Чо-Чо Сан – мецо сопран
Лелята – сопран
Братовчедка – сопран
Кейт Пинкертон – мецо сопран
Долоре, детето на Чо-Чо Сан
 
Действието се развива през 1904 в Нагасаки, Япония.
     Съдържание
     
Първо действие

Къща с градина в Нагасаки.

Лейтенантът от американската флота Бенджамен Франклин Пинкертон се е увлякъл по младата японка Чо-Чо Сан, наречена Бътерфлай на английски – пеперуда, и решава да се ожени за нея. Професионалният японски сватовник Горо му показва къщата с градина, наета за бъдещите съпрузи. Консулът Шарплес напразно иска да предпази приятеля си от необмислената стъпка. Но лейтенантът не слуша съветите му. На чаша уиски той обяснява философията си: “Късай цветя от където можеш”. Така той е решил да се ожени за японката според обичаите на страната. Ето че по хълма се спуска сватбеният кортеж. Когато се запознава с нея, консулът разбира, че тя произхожда от обедняло благородническо семейство, което е наложило тя да стане гейша. Живее сама с майка си и е на 15 години.

Девойката е придружена от майка й и няколко роднини. Цялата суматоха буди смях у Пинкертон. Шарплес отново се опитва да го разубеди, но напразно. Чо-Чо Сан с детска невинност му показва някои предмети, които е донесла в новия си дом – кърпички, лула, огледало, ветрило, вазичка. Когато Пинкертон иска да види какво съдържа дългата тясна кутия момичето строго отказва. Приближилият се Горо тихичко допълва, че това е сабята, с която баща й се е самоубил по “покана” на Императора. Точно преди да започне церемонията Чо-Чо Сан доверява на Пинкертон, че предния ден е била в Мисията, за да приеме християнството. Церемонията се проточва, а Пинкертон става все по-нетърпелив, защото иска да се усамоти с Бътерфлай. И точно тогава се чува гласът на чичо Бонзо, която е разбрал, че момичето е сменило вярата си. Той я проклина. Проклинат я и всичките й роднини. Девойката страда, но приласкана от нежните думи на своя съпруг постепенно се успокоява и двамата се отдават на блаженството на първата брачна нощ.

 

Второ действие

Домът на Бътерфлай.

Вярната Сузуки се моли пред статуя на Буда, Чо-Чо Сан да не плаче повече. Изминали са три години. Скоро след сватбата Пинкертон е заминал с обещание да се завърне напролет. Изоставена от мъжа си и отблъсната от роднините си, тя живее със слугинята си Сузуки и с малкия си син, за съществуването на който Пинкертон даже и не подозира. Идват Горо и Шарплес, който е получил писмо от Пинкертон. С това писмо той моли приятеля си да подготви Чо-Чо Сан за тежка новина: той се е оженил за американка. Бътерфлай радостно го посреща и Шарплес не успява да прочете писмото до края. Щом чува, че мъжът и е здрав и скоро ще пристигне в Нагазаки, Чо-Чо Сан го прекъсва с радостни викове. Идва принц Ямадори, за когото сватът Горо усилено се опитва да омъжи Чо-Чо Сан. Но след като тя вежливо отказва, принцът е принуден да си отиде. Консулът Шарплес я съветва да приеме предложението на принц Ямадори, като намеква, че Пинкертон може би въобще няма да се върне. Нищо не е в състояние да разубеди девойката. Чува се топовен изстрел – в пристанището влиза американският кораб, с който трябва да пристигне Пинкертон. Вбесена от продължаващите увещания на Горо Бътерфлай вика вярната си прислужница Сузуки да изпрати Шарплес. После изтичва в къщата и се връща с детето си: ако Пинкертон я е забравил, то може ли да забрави сина? Консулът й обещава, че ще уведоми съпруга й, че има син. Веднага след това тя изважда от сандъчето си бинокъл и с него разчита името на кораба – “Абрахам Линкълн”. Радостта й е безмерна. Нарежда на Сузуки да набере цветя и да украси къщата. После се облича с най-красивите си дрехи и с детето на ръце остава в очакване на своя любим. Малко по малко нощта избледнява и се зазорява.

Трето действие

Двете действия на операта преливат плавно една в друга с една великолепна мелодия (мълчалив хор).

Изтощена от нощното бдение Бътерфлай се оттегля в покоите си единствено след като Сузуки й обещава, че щом дойде съпругът й ще я повика. Малко след това идва Пинкертон придружен от консула и младата си американска съпруга, която остава да го чака в градината. Пинкертон е дошъл да, за да убеди Чо-Чо Сан да му повери детето, което да отведе в Америка. Когато разбира от Сузуки колко го е чакало момичето през всички тези години, той осъзнава какво е направил. За да реши какво да прави той излиза навън. В това време в стаята влиза Бътерфлай, и щом вижда консула, трепетно се спуска да търси съпруга си. Така вижда Кейт и обзета от тежко предчувствие разпитва Сузуки. Кейт се приближава и й иска прошка, като й обещава, че ще се грижи добре за детето. Чо-Чо Сан отговаря, че ще повери детето само на “него”, ако той посмее да се яви пред нея. После вика Сузуки, нарежда й да затвори прозорците и да се оттегли в съседната стая с детето. После изважда един бял воал и с благоговение вади меча на баща си, на който е написано: “Con onor muore chi non può serbar vita con onore” (С чест умира, този, който не може да живее в живота с чест). Прислужницата веднага разбира какво е решила господарката й и изтиква в стаята малчугана. Бътерфлай се спуска към него и го прегръща страстно, след това завързва очите му и го кара да седне отстрани, като слага в скута му американско знаме. После с меча в ръка се оттегля зад параван и се самоубива. Точно в този миг изпълнен с угризения в стаята влиза Пинкертон, който коленичи облян в сълзи пред бездиханното тяло на японската си съпруга.