Травиата

Травиата
     
Опера от Джузепе Верди, Либрето Франческо Пиаве
 
"Само мъжете имат силата никога да не прощават"
"И когато Бог разреши на куртизанката да се влюби, тази любов, която отначало изглежда като прошка, почти винаги се превръща за нея в наказание. Няма опрощаване на греховете без възмездие. Когато една жена има минало, за което се упреква, и се почувства изведнъж завладяна от дълбока, искрена, непреодолима любов, на каквато никога не се е смятала за способна, когато жената е признала тази любов, тогава любимият господства напълно над нея. Колко силен се чувства той, че има право жестоко да и каже:" Вие не вършите нищо повече от любов, отколкото сте вършили за пари."
"Дамата с камелиите" е произведението, с което Александър Дюма – син остава в световната литература. Той написва този роман на 24-годишна възраст, поставянето му на сцена има изключителен успех, а популярността на Дюма-син достига своя връх. Както и самият автор споделя – "това е една изключителна история" . Защото е истинска!
През 1844 година младият Дюма се запознава в операта с двадесетгодишната Алфонсин Плеси, известна като Мари Дюплеси. По това време тя вече е популярна и предпочитана компаньонка в Париж. Писателят се влюбва в нея, но чувствата му са противоречиви – трудно му е да дели Мари, която не иска да се откаже от начина си на живот. Тя обичала Дюма, но обичала и парите, които и носели останалите любовници. Не можела да се откаже нито от него, нито от тях. Хванат в капана на своите чувства Дюма едновременно я ненавиждал и обожавал. Искал да я забрави, но само два дни без нея му се стрували цяла вечност. В един момент той решил, че честта му е по-скъпа от любовта, и трябва да се раздели с нея, изпращайки й кратко писмо: "Скъпа ми Мари, не съм нито достатъчно богат, за да ви обичам, както бих желал, нито достатъчно беден, за да бъда обичан, както бихте желали вие. Затова нека забравим и двамата – вие едно име, което навярно ви е безразлично, аз – едно щастие, което е за мен невъзможно."
Той не успал да забрави Дамата с камелиите, нито тя него. Три години след запознанството им Мари умира от туберкулоза. Мисълта за смъртта й покрусила Дюма. За да запечата образа й, той се изолирал от хората, затворил се в дома си и за по-малко от месец написал "Дамата с камелиите". Надявал се, чрез творбата си да изкупи вината си към нея, както и да се раздели с угризенията си. Образът на куртизанката Маргьорит Готие , който Дюма-син създава, е обаятелен и привлекателен. Тя си позволява „лукса" да се влюби истински. Едновременно романтични и драматични са отношенията й с младия Арман. Любовта им е невъзможна и обречена, защото се сблъсква с порядките на обществото, с прагматичността и реалността.
История на създаването на операта
Верди се запознава с нашумелия роман на Александър Дюма –син още през 1848 г., когато е отпечатан. Веднага у него се появява мисълта да напише опера върху този сюжет. А когато през 1852 г. композиторът вижда в Париж преработения в драма роман "Дамата с камелиите", той възлага на редовния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве да напише либретото. Естествено съдържанието на драмата е предадено в съкратен вид, променени са имената, дори и заглавието – Травиата/ Заблудената, Безпътната/.
Премиерата на операта се е състояла на 6 март 1853 г. във Венеция и е образец в историята на колосалните провали. В едно писмо от 7 март с.г. Верди пише на приятеля си Емануеле Муцио: "Снощи Травиата претърпя фиаско. Дали вината е моя или на певците, ще отсъди времето." Причината за този провал не е нито в музиката, нито в либретото. За съжаление, певците не са се оказали на нивото на прекрасната Вердиева творба. Но като един мъдър човек Верди дори не търси причините за този провал. Той просто оставя на времето да се произнесе. И времето отсъжда! Скоро операта Травиата става най-популярната опера на Верди. Камелиите се превръщат в най-модните цветя на епохата и остават такива чак до края на 19 век. Един букет от тях струвал 250 франка – внушителна за времето си сума. Постепенно славата на камелиите намаляла, но не и на операта. Травиата се играе във всички театри по света и до днес, почти 160 години след създаването й.Прав е бил Дюма, който след като слуша Травиата казва: "След петдесет години никой не би си спомнил за моята "Дама с камелиите", но Верди я обезсмърти.
Травиата е била една от първите опери, изнесени от Оперната дружба в България. Премиерата се е състояла през 1910 година под диригентството на Тодор Хаджиев. Режисьор е бил К.И. Михайлов- Стоян.
Първото представление на операта Травиата в Стара Загора е било на 30 юни 1928 година с диригент Александър Георгиев, режисьор Димитър Христов, художник Г. Карл. Следват премиери през 1944 г. и 1946 и 1953 с диригент Ромео Райчев, през 1974 г. с диригент Веселин Ненов и режисьор Георги Петров, на 1 октомври 1987 г. е премиерата на Травиата с диригент Божидар Бонев и режисьор Болеслав Янковски, на 2 април 1992 г. диригент-постановчик е Димитър Димитров, а режисьор – Евгения Раева, и последната досега - през 2000-та г.- с режисьор Нина Найденова и диригент Божидар Бонев.
 
 
Най-новата премиера на операта Травиата на старозагорска сцена е с режисьор-постановчик Франк-Бернд Готшалк, художник – Борис Стойнов, хореограф –Андреас Песлер. Диригент е Диан Чобанов, диригент на хора – Младен Станев.
Участват солистите: Русалина Мочукова, Яница Нешева, Анна Дитри, Емилия Джурова, Камелия Стойчева, Мария Иванова, Георги Динев, Марк Фаулър, Александър Крунев, Иван Кабамитов, Ивайло Йовчев, Александър Марулев, Евгений Арабаджиев, Петър Кунев.
     
Действащи лица
 
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ - сопран
ФЛОРА БЕРВУА, приятелка на Виолета - сопран
АНИНА, камериерка на Виолета - мецосопран
АЛФРЕД ЖЕРМОН - тенор
ЖОРЖ ЖЕРМОН, негов баща - баритон
ВИКОНТ ГАСТОН ДЬО ЛЕТОРИЕР - тенор
БАРОН ДЮФОЛ - баритон
МАРКИЗ Д`ОБИНИ, приятел на Флора - бас
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - бас
ЖОЗЕФ, прислужник на Виолета - тенор
Приятели на Виолета и Флора, гости, слуги
 
Действието се развива в Париж и околностите в средата на 19 век.
     Съдържание
     
Първо действие

В салона на куртизанката Виолета Валери парижкият "деми монд" празнува нейното оздравяване и връщането й към светския живот. Виконт Гастон де Леториер въвежда своя млад приятел Алфред Жермон, който от една година страстно е влюбен в нея. Отначало Виолета приема с недоверие и сдържаност неговото любовно признание, но подкупена от юношеската му искреност се увлича по него. За първи път в своя лекомислен живот тя среща топлината на една всеотдайна обич.

Второ действие

Алфред е събудил дълбоки чувства във Виолета. Изоставяйки предишния си живот, тя прекарва щастливи дни във вилата си, недалеч от Париж. Алфред случайно разбира за материалните затруднения на Виолета и заминава за Париж, за да набави необходимите средства. По време на неговото отсъствие във вилата идва Жорж Жермон – бащата на Алфред, който иска да омъжи дъщеря си, но миналото на Виолета и връзката й с неговия син са пречка за този брак. Жорж Жермон е дошъл, за да накара Виолета да се откаже от Алфред. Благородната по характер куртизанка отстъпва пред молбата му и се съгласява да жертва своето щастие. Тя пише на приятелката си Флора писмо, в което съобщава, че приема поканата й за бала, на който преди това е отказала да присъства. Когато Алфред се завръща, Виолета страстно се прощава с него и без той да разбере, тайно заминава за Париж. В първия миг Алфред недоумява нейното поведение, но от писмото, което му е оставила, разбира, че тя го е напуснала. В този момент се връща Жорж Жермон. Напразно той се опитва да успокои страдащия си син и го моли да се завърне в семейството си. Алфред вижда поканата на Флора и мисли, че е разбрал истинската причина за заминаването на Виолета. Обида и ревност изгарят Алфред и той тръгва за Париж, с намерението да отмъсти за измяната на Виолета.

Трето действие

Балът с маски в дома на Флора е в своя разгар. С неприкрито вълнение Алфред се отправя към игралната маса. Появата на Виолета заедно с барон Дюфол извежда окончателно младия човек от релси. Той я моли да се върне при него, но тя отказва, вярна на обещанието си пред баща му. Обзет от ревност, Алфред грубо я оскърбява пред всички присъстващи и хвърля в краката й парите, спечелени на карти, като отплата за нейната любов. В този момент в залата влиза Жорж Жермон и възмутено упреква сина си за неговото поведение. Алфред съжалява за безразсъдната си постъпка и приема поканата на барон Дюфол за дуел.

Четвърто действие

Болната от туберкулоза Виолета чувства приближаването на своя край и се прощава с живота и любовта си към Алфред. От Жорж Жермон тя е получила писмо, в което разкаяният баща й съобщава, че е разкрил истината пред сина си и двамата ще дойдат при нея, за да я молят за прошка. "Късно!" – отсъжда Виолета. Под прозореца преминава шумно маскарадно шествие. Карнавалът е започнал. Париж лудува…Внезапно дотичва Анина и съобщава радостната вест – Алфред се е завърнал. Когато го вижда Виолета отново за миг чувства прилив на сили, но щастието й е кратко. Недоизмълвила още скрития копнеж на своята гореща любов, тя умира в прегръдките на Алфред.