Лешникотрошачката

    
балет от П. И. Чайковски
След успеха на "Спящата красавица" през 1890, Иван Всеволожский, директор на Имперските театри, възлага на Чайковски да композира произведение в две действия, съчетаващо опера и балет. Операта е била "Йоланта". За балета Чайковски отново се обръща към хореографа Мариус Петипа, с когото си е сътрудничил за "Спящата красавица". Материалът, който Петипа избира е адаптация на разказа на Ернст Теодор Амадеус Хофман – "Лешникотрошачката и царят на мишките" от Александър Дюма – баща, наречена "Приказка за лешникотрошачката". Сюжетът на приказката на Хофман / и адаптацията на Дюма/ е до голяма степен опростен за целите на балет в две действия. Петипа дава изключително подробни инструкции за композирането на всяка една част от произведението, включително темпото и такта. Композиторът не е бил доволен от тези ограничения и е работил неохотно по балета.

Премиерата на "Лешникотрошачката" е била на 18 декември 1892 година, заедно с премиерата на операта "Йоланта" в Марийнския театър в Санкт Петербург, Русия. Първото представление не е имало много голям успех.

За първи път балетът е представен извън Русия през 1943 г. в Англия, а през 1944 е първото представление в САЩ от балета на Сан Франциско. През 1954 е спектакълът в Ню-Йорк, който постига огромен успех и от тогава традиционно се изпълнява по Коледа всяка година.

 
На 1 декември 2009 година е премиерата на балета "Лешникотрошачката" на сцената на Старозагорската опера. Хореографията е на Боряна Сечанова, сценографията и костюмите са на Боряна Ангелова.
" Стилът на този спектакъл е неокласика, което се прави много трудно защото трябва изключително добре да познаваш класиката за да си позволиш да надграждаш"- според Боряна Сечанова.
Балетът е на Държавна опера Стара Загора, участват и деца от музикално-танцовата формация "Маргаритки".