„ Хубавата Елена“ Опера-буфа в две действия от Жак Офенбах Либрето Анри Мейак и Лудовик Халеви

26 октомври 2018 година ПРЕМИЕРА

Диригент-Димитър Косев Режисьор- Славчо Николов

Сценография и костюми Иван Токаджиев и Ана- Мария Токаджиева

Диригент на хора Младен Станев 

Пластика Ромина Славова

Концертмайстор Паулина Захариева 

История на създаването

„Хубавата Елена“ е пародия на Троянската война , музикално – саркастично произведение чийто патос е бил насочен към двора на Наполеон III и неговата красива, капризна съпруга Евгения Монтихо. Премиерата на „Хубавата Елена” се е състояла на 17 декември 1864 в Парижкия вариететен театър с Хортенз Шнайдер и Жозе Дюпюи в главните роли и е постигнала незабавен успех според публиката, и според музикалните критици. Всички до такава степен я обикват и й се наслаждават, че – безпрецедентен случай! – тя бива играна 700 пъти последователно. Следват премиери на „Хубавата Елена” във Виена (1865), Берлин (1865), Лондон (1866) и в Чикаго – година по-късно, през 1867-ма. Серия от спектакли на творбата има и в Ню Йоркската опера – от 13 април 1871 г.„Шедьовърът на френската onepa-буфа се появява за първи път в България през 1921 г. като „ПРЕКРАСНАТА ЕЛЕНА“ – в превод на Хенри Левенсон и постановка на из¬вестния драматичен актьор и режисьор П. К. Стойчев, на сцената на тогавашния столичен „Свободен театър“. Признание на класическо репертоарно заглавие за бъл¬гарската музикална сцена, „ХУБАВАТА ЕЛЕНА“ постига в средата на 30-те години – с бляскавата постановка на ре¬жисьора Христо Попов (в сътрудничество с диригента Мойсей Маркович Златин и художника Пенчо Георгиев) в Народната опера.“

Първата постановка на „ Хубавата Елена“ на сцената на Старозагорската опера е в далечната 1957 година, на 21 юни, с режисьор Георги Петров, художник Петър Русков, хормайстор Иван Димов и балетмайстор Фео Мустакова-гост. Следват премиери през 1981 год. с диригент Божидар Бонев и режисьор Георги Петков,хормайстор Богдана Попова.През 1999 год. с диригент Красимир Къшев и отново режисьор Георги Петров , художници Радостин Чомаков-гост и Бояна Чомакова-гост, хормайстор Емил Минев, хореограф Пенка Филипова. Последната постановка на тази опера-буфа е дело на режисьора Хачо Бояджиев, с диригент Красимир Къшев, художници Димо Костадинов-гост и Лили Костадинова-гост. Хормайстор Богдана Попова и Младен Станев, хореографията е била на Алида Бонева.

Действащи лица и изпълнители

Парис, син на царя на Троя Приам –Николай Моцов, Теодор Петков Менелай, цар на Спарта- Милко Михайлов, Георги Динев Елена, царица на Спарта, съпруга на Менелай- Антоанета Добрева-Нети, Елена Петрова, Йоана Кадийска Калхас, Велик жрец на Зевс-Христо Сарафов, Евгений Арабаджиев, Георги Динев Агамемнон, Цар на царете- Игнат Желев, Евгений Арабаджием Орест, син на Агамемнон- Яна Стефанова, Димитър Арнаудов Ахил, тесалийски герой, цар на Фтиотис- Александър Крунев, Игнат Желев Аякс I, цар на Саламис- Ивайло Йовчев, Янчо Иванов- актьор в Куклен театър Стара Загора Аякс II, цар на Локринас-Теодор Петков, Цвети Пеняшки – актьор в Куклен театър Стара Загора Филоком, прислужник на Калхас- Петър Янкулов, Пламен Асенов Парфенис, куртизанка- Пролет Пенчева Лаена, куртизанка- Ивона Иванова, Лили Ходжева Бакхис, прислужница на Елена- Тереза Бракалова, Елена Петрова Хермес, бог-вестител- Петър Янкулов, Пламен Асенов Атина, богиня на мъдростта, науката, занаятите и войната ,- Камелия Стойчева Хера,царица на Олимпийските богове- Емилия Джурова Афродита, богиня на любовта- Нели Нечева

Кратко съдържание

Празникът на бог Адонис в Спарта. Народът носи своите дарове в храма, а царица Елена идва, за да помоли Адонис да я дари с любов. Великият жрец Калхас посреща и сина на Агамемнон – Орест, заедно с веселата му компания. Елена слуша замечтана предсказанията на Великия жрец – от планината Ида ще слезе млад овчар, когото царицата горещо ще залюби. Предсказанието се сбъдва, но дали това се случва без намесата на Калхас? На планината Ида трите богини Атина, Хера и Афродита, спорят коя е най-красива. Хермес извиква Парис – синът на Приам, цар на Троя, изпратен от майка си да пасе овце. „ Овчарят“ трябва да отсъди коя богиня е най-красива. Парис пренебрегва властта и могъществото, обещани му от Атина и Хера, и избира Афродита, която ще го дари с любовта на най-красивата жена на земята. Това е царица Елена! Парис жадува да я види и когато Калхас му я представя, помежду им незабавно пламва любовна страст. Жертвоприношение към Боговете. Менелай не смее да убие жертвеното животно. Парис извършва ритуала и тогава става ясно, че той не е прост овчар, а син на Приам. Парис моли Калахас да отстрани Менелай за ден-два. Великият прорицател изведнъж чува с помощта на „магическата гръмотевица” на своя слуга Филоком, пророческа вест от небето – Менелай веднага трябва да замине за Крит, за да принесе именно там жертва на разгневения Зевс. Менелай е в Крит, а на царица Елена й става все по-трудно да опази семейната чест. Цялото отбрано общество на Спарта начело с Калхас се весели сред много вино и смях. Елена тихо заспива в спалнята си, като моли Великия жрец да й прати красив и чуден сън. Парис, влиза в спалнята на царицата. Елена сама не осъзнава сън ли е това, или не е. И на двамата обаче им се налага набързо да се „събудят”, защото неочаквано идва Менелай. Калхас използва ситуацията като повод, за да удовлетвори желанията на войнолюбивите крале. Напразни остават усилията на Менелай да предотврати скандала – Елена все пак ще го напусне, ще замине с Парис и така ще започне нова война – Троянската!