Любов и ревност

 

Албена Врачанска   е български композитор, живее и работи в Люксембург. Тя е автор на повече от 600 музикални произведения в различни жанрове. Албена Врачанска е внучка на самобитния фолкорен композитор Андрей Врачански. Тя е ученичка на музикантите Пламен Джуров, Александър Райчев, Божидар Спасов, Лазар Николов.Завършва Националната Музикална Академия със специалност „ Композиция“.Работи на Международния Фестивал на изкуствата Аполония в Созопол, а по-късно като музиколог и музикален мениджър в Столична агенция „ Музика“ София. От 1996 год. Албена Врачанска се установява в Люксембург, където специализира съвременни композиционни техники, музикален анализ и компютърна музика под ръководството на Клод Леннерс. През 2007 год. Албена ВрачанскаMi diresti Quali sono i nuovi numeri musicali inclusi nel balletto? Qual è l'ordine dei numeri musicali? получава поръчка от „ Културна година 2007-Люксембург и регион“ за композицията „ GLADIUS„ за електрическа китара и оркестър. Удостоена е с наградата за Култура 2007, както и звание за заслуги към културния живот на община Експеранж. През 2007 е член на журито на Международния конкурс по Композиция „ Валентино Букки“ в Рим, Италия. Тя е президент-основател на „ Club des Artistes en Herbe“ . Международен конкурс по композиция „Artistes en herbe 2010. Люксембург.“ е друг неин мащабен проект. По значими нейни произведения са: „ Когато пианото се сърди“ – музикална книга с текст на Никол Паулус и илюстрации на Катри Рабер, „ Раят в пламъци“ – по текст на Анисе Колц, „ Омагьосаната гора“ – звуков пейзаж за 2 соло диджериду, туба и симфоничен оркестър, „ Пигмалион“ – опера-балет, Концерт за туба и симфоничен оркестър, „ Син лабиринт“ – инструментална опера за духови и ударни инструменти.

 

„Любов и ревност“- камерна опера от Албена Врачанска

Първо изпълнение пред публика

15 май 2018 година, камерна сцена „В джоба-234“

/ Операта е написана специално за Държавна опера Стара Загора/

Диригент Алекс Сансо / Испания/

Режисьор Елена Стоянова

Сценография и костюми – Кристиан Леков

Консултант пластика Ромина Славова

Солисти Нели Нечева, Камелия Стойчева, Елена Баръмова, Тереза Блакалова, Игнат Желев, Биляна Чолакова, Николай Моцов, Димитър Зашев, Петя Петрова

Със специалното участие на Хуан Марти Фраскиер / Испания/-саксофон

Концертмайстор Екатерина Родионова

Оркестър на Държавна опера Стара Загора

Хористи – Пролет Пенчева, Инна Андреева, Християна Христова, Валентина Георгиева, Ивона Иванова, Теодор Петков, Мартин Русев, Костадин Якшев,Никола Марулев .

Корепетитори – Мануела Манолова, Ерна Пушева, Мирослав Георгиев

 

І част – „ Любовниците“ – либрето Светла Георгиева

Един Самотник  говори за мимолетния човешки живот, в който всичко е незначително.Лятото кара хората да мечтаят, но той самият не вярва в любовта и щастието.Всичко това за него е преструвка, игра, която хората измислят, за да прикрият самотата си. САМОТНИКЪТ не иска да живее с илюзии, той се доверява единствено на реализма и здравия си разум. „ Единствената Истина това е Самота!“

Появяват се мъж и жена. Техният разговор изглежда вълнуващ, като флирт, думите им издават очарование и страст. Самотникът се опитва да чуе гласовете им, да отгатне тяхната история.В представите му това е малката лятна игра, евтин театър, който мъжете и жените играят, за да запълнят лятото с емоции.

Мъжът и жената са отдадени един на друг и разговарят все по-развълнувано, с копнеж и любов.Мъжът иска от Жената да избягат заедно. Тя все още се колебае.Самотникът си остава все така скептичен към това, което се случва.За него всичко е лъжа и илюзия. Мъжът и жената тръгват бавно, прегърнати, към нощта. Тъмнината ги обгръща и те сякаш,в последен любовен порив полетяват от покривите, изчезват във вечността на Мрака !

Самотникът и всички хора, които са ги видели, са разтърсени от случилото се., Този мъж и тази жена, се самоубиват,силно вкопчени един в друг, сякаш в последна прегръдка.Двамата живеели заедно от дълги години, но през последните месеци мъжът бил тежко болен и му  оставало  съвсем малко време.

Искали са тази последна вечер да бъде и техния последен празник в живота им заедно.

Самотникът за първи път се разколебава в собствените си представи за любовта.Може би самият той е играл театър, докато истината е минавала край него.Усетил остра нужда от близост той решава да  отиде при другите хора, за да не бъди никога повече сам.

 

ІІ част- „ Ревност“ – либрето Питър Табит Джоунс/ по идея на Албена Врачанска/

Двама души, които имат нужда от любов, от човек, който да повярва в техните мечти, от късче щастие и споделена топлина.Двама странника, очаквайки всеки да каже нещо.

Тя идва, за да чуе тишината, да се успокои, и да забрави за малко ревнивия си съпруг.

Той е тук за да подреди мислите си и да превъзмогне тъгата в сърцето си.

А денят е толкова красив! Това обръща очите им един към друг и те откриват красотата и в непознатия човек, близо до тях.

Една случайна среща, един случаен разговор и усещането ,че това е миг на споделеност, разбиране, и желанието този миг да не свършва!

Красива история ,развиваща се пред множество погледи, търсещи зрелище и повод за смазване на малкото хубави мигове в човешкия живот.

Възможно ли е тази красива история да бъде оставена да живее?

Времето неумолимо продължава своя ход.

Тя и той искат да се гледат в очите.

За него Тя е усмивката, която го води към любовта. За нея Той е любовта, която й праща небето. Той не може да живее без нея, защото Тя е всичко, което желае. Тя обича очите му, които проникват в душата й!

/ Една черна сянка се появява и надвисва над Любовта им/

Тя и Той се целуват нежно, и тази целувка ражда мечтата им за нов живот, и издига към небето Любовта им.

В този миг Ревнивецът се втурва към Него и го убива.

Тя плаче и се опитва да го държи жив, но той умира в прегръдките й, казвайки: „ Моя любов, моя единствена любов. Ти си любовта на живота ми.“

Тя е отчаяна.Мостът към сърцето й е разбит завинаги.

Дали любовта може да е вечна, както пишат поетите?

Тя вярва, че Любовта може да е вечна, и не е само думи, които поетите пишат!

Той умира с думите: „ Обичам те“

край