" Махагони" и „Седемте смъртни гряха“ – камерни опери от Курт Вайл,„Напред и назад“ – камерна опера от Паул Хиндемит ПРЕМИЕРА

" Махагони" - / песен-игра/- известна също и като " Малката Махагони", е една малка, живописна сценична кантата, написана от немския композитор Курт Вайл и драматурга Бертолд Брехт през 1927 г. В началото на пролетта на тази година , Курт Вайл написва поредица от много кратки опери за изпълнение през същото лято. Използва тази възможност да създаде нещо като "стилистично упражнение" ,което да бъде подготовка за по-мащабен проект, който двамата с Брехт ще развият по-късно. И това ще бъде " епичната опера" " Възходът и падението на град Махагони". / 1930/ " Малката Махагони" е базирана върху пет "Mahagonny Songs" / Песни от Махагони/, които са били публикувани по-рано през годината в колекцията поезия на Бертолд Брехт "Devolutions for the Home",заедно с мелодии от самия Брехт.Към тези пет е добавено още едно ново стихотворение - " Поема за мъртвеца", което става и финал.Две от песните са пародии на английските песни " Alabama-song" и " Benares song" от Елизабет Хауптман. Използвайки една или две от мелодиите на Брехт за отправна точка, Курт Вайл започва през месец май да наглася текста към музиката и да композира оркестрови интерлюдии. " Малката Махагони" е продуцирана за първи път на един нов немски Фестивал за камерна музика в Баден-Баден , на 17 юли 1927 год.Самият Брехт е режисьор, а сценографията е на Каспар Нехер, който поставя действието в кръгла кутия пред прожекционен екран, където се изписват заглавията на сцените в началото на всеки раздел.Според скица, публикувана години по-късно, надписите гласяли:

1 Великите градове в наши дни са пълни с хора, които не ги харесват

2 Затова елате в Махагони, златния град, разположен на бреговете на утехата, далеч от вълнението на света.

3 Тук, в Махагони, животът е прекрасен!

4 Но дори и в Махагони има моменти на отвращение, безпомощност и отчаяние

5 Хората в Махагони искат да чуят Божиите отговори за причините за техния грешен живот

6 Прекрасният Махагони се разпада от нищото пред очите ви.

Ремарка в програмата: Махагони е кратка, епична пиеса, която просто показва изводите за неустоимия упадък на съществуващия социален ред. Това е обръщение към публиката, която отива на театър за забавление.

 Произведението продължава около 45 минути и има голям успех.

 

„ Седемте смъртни гряха“ – опера-балет от Курт Вайл

Премиерата е била в Париж през лятото на 1933 год. „ Седемте смъртни гряха“ е първата работа на Курт Вайл след бягството му от Германия. И този път композиторът си сътрудничи с Бертолд Брехт, за да създаде тази „опера-балет“, в която главната героиня Анна е представена с две изпълнителки – певица /Анна І/,която показва външните черти на героинята, и танцьорка /Анна ІІ/,олицетворение на вътрешния й характер.Макар и не толкова популярна и известна, колкото „ Величие и падение на град Махагони“, тази творба също е прекрасен пример за дълбока и мрачно-иронична социална критика, която характеризира всички съвместни работи на тандема Вайл-Брехт. Конфликтът, представен от уникалния двоен персонаж, изглежда някак си свързан с няколко действителни междуличностни сблъсъка на хора,които участват в този проект.Само една година преди да направи ролята на АннаІ и след шест години брак с композитора Курт Вайл – Лоте Леня се развежда с него.По същия начин Тили Лош, чиито танцьорски умения и забележителна физическа прилика с Леня я правят идеалния кандидат за ролята на Анна ІІ, ще се разведе с импресариото Едуард Джеймс много скоро след съвместната им работа по продукцията. И, разбира се, либретистът Брехт, който яростно води съдебен спор, придружен дори и с физическо насилие – срещу Вайл, след несъгласие и недоволство, съпътстващо Берлинската постановка на „ Възход и падение на град Махагони“. Всички тези спорове и недоразумения определено намират странния резонанс в двойното изобразяване на Анна, която трябва да решава дилеми чрез две диаметрално противоположни себе си. Безразсъдно амбициозната външна личност / АннаІ/, която прикрива една трагично нещастна вътрешна душа / АннаІІ/. Операта разказва историята на момиче, което напуска дома си, за да си намери работа в различни големи американски градове, надявайки се да спечели достатъчно пари за да може семейството й да си построи къща на брега на река Мисисипи. По пътя тя се „изкушава“ от всеки един от седемте библейски грехове. Брехт обръща нещата. Той ги показва не като морални прегрешения, а като епизодични коментари за конфликтите между морала и парите, които неизбежно се появяват в едно капиталистическо общество. Пример за това е как проституцията на Анна не е престъпление и не противоречи на забраната срещу Похотта. Точно обратно- нейният грях е ,че се влюбва. Романтиката й заплашва бизнеса,защото клиентите не си плащат.Търсейки работа всеки път Анна се двоуми между достойнството или парите за в къщи.Семейството й я укорява/ Брехт и Вайл го представят драматургично и музикално като един всезнаещ квартет/Техните наблюдения придружават Анна от град на град, и когато тя отново съгрешава молитвата им е една и съща:“ Господи, просвети нашите деца,за да намерят пътя към благоденствието, да не нарушават законите, които ни правят богати и щастливи!“ Язвителната смесица от кабаретни звуци и сложната техника на дисонантен контрапункт на Вейл осигурява перфектната среда за текста на Брехт, който използва различни степени на ирония и алиенация ,за да създаде изключително сурова, но дълбоко изразителна творба.

Части: 1 Пролог 2 Леност 3 Гордост 4 Гняв 5 Лакомия 6 Похот 7Алчност 8 Завист 9 Епилог

 

„ Напред и назад“ – оперен скеч в едно действие от Паул Хиндемит

Либрето Марселус Шифър

Хиндемит пише тази пиеса за колекцията от оперни миниатюри, представени на 17 юли 1927 год. на музикален фестивал в Баден-Баден. Творбата трае само 12 минути. Същата вечер са изпълнение и произведенията на Дариус Мийо /L’enlevement d’Europe/ , Курт Вайл – „Махагони“-песен-игра, и Емст Тош / „ Принцесата и граховото зърно“/. Спектакълът, който отново я връща на сцена е през октомври 2013 год. , в изпълнение на Gotham Chamber Opera в Ню-Йорк, САЩ. Действието, като в един дяволски палиндром,се развива напред и след това отзад-напред. Разгръща се трагедия,която включва ревност, убийство и самоубийство.Всичко това се повтаря и в обратен ред, и така творбата има щастлив край!