„ Фантастичното дюкянче“ / „La boutique fantasque” /

балет в едно действие от Дж.Росини/ Оторино Респиги

„ Фантастичното дюкянче“ / „La boutique fantasque” / е едноактен балет с хореография на Леонид Мясин по либрето на Андре Дерен, един от пионерите на Фавизма в изкуството. Дерен е създател и на декорите и на костюмите за премиерата на балета. Оторино Респиги пише музиката върху клавирни пиеси на Джоакино Росини.

Световната премиера на творбата се е състояла в Лондонския театър „ Алхамбра“ на 5 юни 1919 година. Изпълнители са били балетистите от трупата на Сергей Дягилев – т.нар. Руски балет. Мясин разказва как в Рим, за балетния сезон, Респиги донесъл партитурата на „ Греховете на старостта“ – сборник от 150 песни на Росини – и я връчил на Дягилев. Импресариото я изсвирил на Мясин и Респиги. За стила и декорите на „ Фантастичното дюкянче“ значително допринесъл и художникът Тулуз Лотрек, а Мясин описва характера на главния герой като „приличащ на Лотрек“. Дягилев урежда среща между Мясин и Дерен в Париж, и двамата започват работа над сценария на творбата, която трябвало да бъде представена в марионетния театър на „Рю Бонапарт“. Времето на действието било пренесено от 1832 в 1860 год.

Според балетния историк Сирил Бомон,първото представление е било пред публика,пълна с известни артисти,художници и ценители,които с нетърпение очаквали новия балет.Самият Пикасо е направил скица на Мясин и Лопухова / в главните роли/, в тяхната финална поза. Париж „вижда“ „ Фантастичното дюкянче“ /„La boutique fantasque”/ на Бъдни вечер през 1919 г. от балетната трупа на гениалния антрепреньор Сергей Дягилев. Въпреки напускането на Масин на Руския балет в началото на януари 1921 г., балетът е поставен през м.май в Prince’s Theatre в Лондон и в Gaite-Lyrique в Париж през 1925 г. и на турне в Европа през следващите години.Последното представление на трупата на Дягилев е във Виши на 4 август 1929 год., две седмици по-късно великият импресарио умира във Венеция.

Историята на балета според някои наподобява „Куклената фея“ на Йозеф Байер – стар немски балет, представен през 1897 г. в Москва от Хозе Мендес и през 1903 г. в Санкт Петербург от Серж и Никола Лега. Други откриват прилика с приказката „ Храбрият оловен войник“ на Ханс Кристиян Андерсен. Сценарият на Мясин се концентрира върху любовната история между две кукли, танцуващи Кан-кан в магазина за играчки,съчетавайки елементи на комедия, национални фолклорни танци и пантомима, от една страна, и класическа хореография – от друга.

Съдържание

Действието се развива във Франция през 1860 год.

Прочут майстор на играчки създава красиви танцуващи кукли за своя вълшебен магазин, които да танцуват пред клиентите на магазина.Отначало играчките забавляват две английски дами и едно американско семейство.Някои от куклите играят тарантела пред гостите, следвани от други кукли, облечени като карти за игра, които пък танцуват мазурка.След това влизат и други кукли,които също танцуват, пристигат и нови клиенти –руско семейство. Специално за тях влизат казашки кукли,които изпълняват традиционен танц, последван от танц на кукли-животни, танц на пуделите. Малко след това пазачът в магазина представя най-специалните и сложни кукли-играчки,които танцуват кан-кан,бляскаво облечени момче и момиче.Техният танц е толкова очарователен, че американското семейство решава да купи мъжката кукла, а руското семейство купува женската танцуваща кукла.Сделката е направена, парите – платени, а куклите се поставят в отделни кутии. Колекцията от кукли се подрежда за следващия ден. Настъпва вечерта.През нощта вълшебните кукли оживяват и започват да танцуват отново.Те са разтревожени, че двете танцуващи кан-кан кукли, които са влюбени една в друга, ще бъдат разделени. Замислят заговор,да скрият куклите, преди продавачът да дойде на сутринта. Когато магазинът отваря на следващия ден и клиентите влизат,за да вземат куклите си – те откриват, че кан-кан танцьорите ги няма.Без да подозират за тайния живот на вълшебните кукли,те обвиняват собственика на магазина и неговия помощник за липсата им. В последвалата врява куклите-танцьори идват на помощ на пазача на магазина, и заедно с казашките кукли атакуват клиентите с техните щикове.Изтикани от магазина клиентите гледат недоумяващо през прозореца как щастливите кукли и пазачът танцуват весело вътре, заедно със събралите се отново двойка кукли-танцьори на кан-кан.

Музика

Респиги рисува своите музикални образи с надградено въображение върху няколко клавирни пиеси на гениалния шегобиец Росини. Тук почеркът на оркестъра се сменя според великолепната „дантелена” оркестрация на Респиги. Музика за танц, белязана от пластиката, музика, написана с чувство за хумор, с естествената елегантност на фразата, с приближаване към една поетична и приказна материя чрез многобройните вдъхновени детайли в играта с темпо и динамика.

Като едно искрящо шампанско в стилен салон на празнична вечер.

Балетни номера 1 Увертюра 2 Тарантела 3 Мазурка 4 Казашки танц 5 Кан-кан 6 Бавен валс 7 Ноктюрно 8 Галоп