Старозагорската опера отбелязва годишнината на Ян Сибелиус

Старозагорската опера отбелязва годишнината на Ян Сибелиус със симфоничен концерт на 14 октомври
Пианистката Сьонг Ян Сух от Южна Корея и американският диригент Дъглас Майер за първи път в България

През 2015 година световната музикална общественост отбелязва 150 години от рождението на големия финландски композитор и педагог Ян Сибелиус. Към честванията в Годината на Сибелиус, Старозагорската опера ще се присъедини с концерт, посветен на великия финландски симфоник, който с творчеството си успя да осъществи органическата връзка между финската национална музика и достиженията на световната музикална култура. За да си извоюва заслужено световно признание на най-видния композитор от страните на Севера, заедно с Григ.
На 14 октомври, от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще прозвучи грандиозната Втора симфония на Ян Сибелиус в изпълнение на Оркестъра на Държавна опера-Стара Загора под диригентството на именития американски диригент Дъглас Майер. В първата част на концерта публиката ще се наслади на бисерни извадки от световната музикална съкровищница – Увертюра от операта „Риенци” на Вагнер и Концерт за пиано № 2 в сол-минор оп. 22  от Камий Сен-Санс с гост-солист пианистката Сьонг Ян Сух от Южна Корея.

ЯН СИБЕЛИУС (08.12.1865 - 20.09.1957) е финландски композитор и педагог. Учи композиция в Хелзинкската консерватория при M. Вегелиус - пионер на финландската народна музика. В годините 1889-1891 продължава обучението си в Берлин с A. Бекер и във Виена - с Робърт Фукс и Карл Голдмарк. След завръщането си в родината той ръководи клас по теория на композицията и цигулка в Консерваторията, а след това благодарение на държавната стипендия може да се посвещава изцяло на творчество. От 1904 г. живее и работи в гр Ярвенпаа, близо до Хелзинки.

През 1892 г. в Хелзинки се състои дебютния авторски концерт на Сибелиус, в който прозвучава първата от неговите симфонични поеми "Kullervo", която ознаменува  раждането на финландския национален романтичен музикален стил. През следващите десетилетия до Първата световна война, музиката на Сибелиус получава пълно признание в страната и чужбина, като особено добре се приемат симфоничните поеми по теми от финландската народна поезия, разкази, митология и епоси ("Туонелски лебед”, "Финландия") и симфонии, цигулковия концерт, "Тъжен валс" (от музиката към пиесата "Куолема" от Ярнефелт). Музиката на Сибелиус е привлекателна със своя северен колорит, смел и сдържан патос, непосредствена чувственост, цветност и мелодичност.
След края на войната, в резултат на подема на анти-романтичните и съвременните музикални тенденции, музиката на Сибелиус за кратко губи своята значимост в Европа, на границата на две епохи. Неопределеността на неговите позиции като артист се отразява и на творческата активност на Сибелиус. Последните големи от неговите творби - 6-та и 7-ма симфонии и симфоничната поема "Тапиола" – са написани в началото на 20-те години. След 1929 г. Сибелиус почти не е писал. С течение на времето, музиката му отново придобива огромна популярност.

Музиката от Сибелиус има огромно значение за родината му Финландия – той е автор на първите  значими творби в национален стил. Симфоничните поеми на базата на финландските национални теми, написани от ръката на един талантлив майстор, са възторжено приети от неговите сънародници и предизвикват голям интерес към финландската култура в останалата част на света. За творческата индивидуалност на Сибелиус е характерно, че композиторът черпи вдъхновение от народни приказки, но почти не ползва фолклорни цитати. Елементи на финландските народни песни се появяват в музиката му в творчески развит вид.

Извън Финландия, едни от първите ценители на таланта на Сибелиус са руските  музиканти. Духовната близост на основата на споделени ценности и идеали определя дългогодишното приятелство на Сибелиус с Римски-Корсаков, Глазунов и други видни представители на руската музикална култура.

Сибелиус е автор на седем симфонии (1899-1924), пиеси за цигулка и пиано (над 50) за пиано (130); балета-пантомима „Скарамуш” (1922 Копенхаген); кантатно-ораториални творби за солисти, хор и оркестър - симфония „Кулерво” (1892); кантатата „Роден край”, сюитата „Леминкаинен” (4 легенди, 1893-96), симфонични поеми, в това число „Сага” (последна редакция от 1901), „Пролетна песен” (1894), „Финландия” (1899), „Дъщерята на Севера” (1906), „Нощно надбягване и изгрев на слънцето” (1907), „Тапиола” (1926). Едни от най-популярните произведения на Сибелиус са Концерт за цигулка и оркестър (1903; 2-ро издание 1905) и "Тъжен валс" (от музиката към пиесата на "Death" от A. Ярнефелт). Сибелиус оставя богато наследство от хорови произведения, над 100 романса и песни, музика за театрални продукции (в т. ч. под формата на оркестрови сюити) и др.

Американският диригент ДЪГЛАС МАЙЕР е основател, музикален директор и диригент на Pennsylvania Centre Orchestra. Дирижирал е като гост-диригент различни оркестри в САЩ, Европа и Латинска Америка: Филхармонията „Бохуслав Мартину” в Чешката република, Kurpfälzisches Kammer-оркестър в Манхайм, Altoona Symphony, Spokane Symphony,  Dubuque Symphony Orchestra, South Arkansas Symphony, Симфоничния оркестър на щата Мексико и др. Бил е музикален директор на Симфоничния оркестър на Солсбъри в Северна Каролина и Симфоничния оркестър на Юма в Аризона, музикален директор и диригент на оперния театър „Дориан” в Айова, диригент на Rochester Light Opera в Рочестър, Минесота и музикален директор на Old York Road Symphony във Филаделфия и Cincinnati Civic and Civic Youth оркестри в Охайо.
През изминалия творчески сезон Дъглас Майер за първи път гостува в Румъния - дирижира спектакъл на операта „Тоска” на Пучини в Националната опера и балет „Олег Дановски” в Констанца. 
Репертоарът му включва повече от 350 симфонични, кантатно-ораториални и оперни произведения. Преподавател по дирижиране в Музикалната академия в Синсинати и в Пенсилванския държавен университет. Гастролира с концерти със Симфоничния оркестър на Luther College в Будапеща, Прага, Париж, Щутгарт и Мюнхен. Във Виена /Konzerthaus / дирижира премиерата на Втора симфония на Хоуърд Хансън и „Песен на Орфей” от Уилям Шуман. Майер дирижира световната премиера на „Пол и Виржини” по либрето на Жан Кокто и музика от Шарл Калман във Вашингтон по покана на френския посланик и под егидата на Института за изкуства и хуманитарни науки в Пенсилванския държавен университет. 
Дъглас Майер е учил с такива изтъкнати диригенти като Пиер Буле в Музикалната академия – Базел, Швейцария и с Отмар Суитнер в Моцартеума в Залцбург. Специализира при Ричард Лерт. Завършил е оркестрово и оперно дирижиране в Музикална академия в Университета на Синсинати като ученик на Ерих Кунцел и Робърт Уитни. Дъглас Майер свири на френски рог, виола и пиано. Магистър на Чикагския музикален департамент на Roosevelt University по теория на музиката и композиция. Има авторски композиции, оркестрации и аранжименти.

Коментари