"Фантастичното дюкянче" за малките зрители

На 22 февруари от 10,30 и от 12 часа най-младата публика на Държавна опера-Стара Загора ще гледа прекрасния балетен спектакъл „Фантастичното дюкянче“ по музика на Джоакино Росини/ Оторино Респиги. Хореографията е на италианската примабалерина, хореограф и педагог Алба Буонанди, а сценографията и костюмите – на световно признатия италиански художник Салваторе Русо. Асистент-хореограф Силвия Томова. В спектакъла участват:  цялата балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора, деца от Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“, представители на хора на Държавна опера-Стара Загора и на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур“.

История на създаването

„Фантастичното дюкянче“ /„La boutique fantasque ”/ е едноактен балет с хореография на Леонид Мясин, по либрето на Андре Дерен, един от пионерите на Фавизма в изкуството. Дерен е създател и на декорите и на костюмите за премиерата на балета. Оторино Респиги пише музиката върху клавирни пиеси на Джоакино Росини.

            Световната премиера на творбата се е състояла в Лондонския театър „Алхамбра“ на 5 юни 1919 година. Изпълнители са били балетистите от трупата на Сергей Дягилев – т.нар. Руски балет.

Историята на балета според някои наподобява  „Куклената фея“ на Йозеф Байер – стар немски балет, представен през 1897 г. в Москва от Хозе Мендес и през 1903 г. в Санкт Петербург от Серж и Никола Лега. Други откриват прилика с приказката „Храбрият оловен войник“ на Ханс Кристиян Андерсен. Либретото на Мясин се концентрира върху любовната история между две кукли, танцуващи Кан-кан в магазина за играчки, съчетавайки елементи на комедия, национални фолклорни танци и пантомима, от една страна, и класическа хореография – от друга.

Съдържание

Действието се развива във Франция през 1860 год.

Прочут  майстор на играчки създава красиви танцуващи кукли за своя вълшебен магазин, които да танцуват пред клиентите на магазина. Отначало играчките забавляват две английски дами и едно американско семейство. Някои от куклите играят тарантела пред гостите, следвани от други кукли, облечени като карти за игра, които пък танцуват мазурка. След това влизат и  други кукли, които също танцуват, пристигат и нови клиенти –руско семейство. Специално за тях влизат казашки кукли, които изпълняват традиционен танц, последван от танц на кукли-животни, танц на пуделите.

Малко след това пазачът  в магазина представя  най-специалните и сложни кукли-играчки, които танцуват кан-кан, бляскаво облечени момче и момиче.Техният танц е толкова очарователен, че американското семейство решава да купи мъжката кукла, а руското семейство купува женската танцуваща кукла. Сделката е направена, парите – платени, а куклите се поставят в отделни кутии. Колекцията от кукли се подрежда за следващия ден.

Настъпва вечерта. През нощта вълшебните кукли оживяват и започват да танцуват отново.Те са разтревожени, че двете танцуващи кан-кан кукли, които са влюбени една в друга, ще бъдат разделени. Замислят заговор, да скрият куклите, преди продавачът да дойде на сутринта.

Когато магазинът отваря на следващия ден и клиентите влизат,за да вземат куклите си – те откриват, че кан-кан танцьорите ги няма. Без да подозират за тайния живот на вълшебните кукли,те обвиняват собственика на магазина и неговия помощник за липсата им. В последвалата врява куклите-танцьори  идват на помощ на пазача на магазина, и заедно с казашките кукли атакуват клиентите с техните щикове. Изтикани от магазина клиентите гледат недоумяващо през прозореца как щастливите кукли и пазачът  танцуват весело вътре, заедно със събралите се отново двойка кукли-танцьори на кан-кан.

 

 „Фантастичното дюкянче“ на Алба Буонанди и Салваторе Руссо

Художникът Салваторе Русо и примабалерината и хореограф Алба Буонанди работят не за първи път заедно – в биографиите на изтъкнатите артисти се четат над 10 съвместни авторски балетни продукции. В периода на създаването на балетния спектакъл „Фантастичното дюкянче“ , Алба Буонанди и Салваторе Руссо са в непрекъснато взаимодействие – те добре познават своя стил на работа и взаимно се вдъхновяват, като обменят идеи. Двамата единодушно решават като следват оригиналното либрето на Мясин и Респиги, да обогатят историята и да я доразкажат. Подсилват ролята на Магьосника, който превръща куклите в живи хора – дава им сърца, помага на разделените кукли да се съберат отново и историята има своя щастлив финал. Оставят всички действащи лица, но добавят нови персонажи. В техния спектакъл се появява Пулчинела, испанската кукла, появява се бавачката. Добавена е и още музика на Росини – клавирните пиеси „Марш“ , „Болеро“ и „Тиролски танц“ с оркестрация на Бенджамин Бритън. И така балетът „Фантастичното дюкянче“ става все по-богат на персонажи и все по-динамичен и много забавен спектакъл. От едноактен балет /около 40 минути/, става в две действия с времетраене около час. Действието в оригиналното либрето се развива в Париж в средата на 19-ти век. Но авторите на новия спектакъл избират периода, когато се е състояло премиерното представяне на балета в Париж – 1919 година. Това е епохата на „нямото кино“. Костюмите носят отпечатъка на модата на тези години в облеклата на хората, които се появяват в магазинчето, за да си купят кукли. Използвани са цветовете, характерни за това време – костюмите за кан-кан не са в познатите багри бяло, синьо и червено, а в нюансите на виолетово, лилаво… Сред куклите пък се разпознават типичните персонажи от „немите“ филми с емблематичната фигура на героя на Чарли Чаплин с бомбето и бастуна.

Хореографът Алба Буонанди и този път е вярна на своите пристрастия към танцовия театър. Хореографията се опира на класиката, но тя вкарва много повече елементи на пантомимата, на комедия „дел арте“, на неокласиката и всички подсилващи въздействието изразни средства на движението, танца, театъра и киното. В спектакъла освен основните балетни герои-кукли, участват персонажи-мимове, много деца и това допълва цялостната хореографска картина.

 

 

Коментари