БЕТОВЕН и ЧАЙКОВСКИ - симфоничен концерт на 29 ноември

Диригентът Дмитрий Василиев и цигуларката Теодора Късметска-Сороков гостуват на ФОБИ в симфоничен концерт на 29 ноември На 29 ноември, от 19.00 часа Оркестърът на Държавна опера – Стара Загора под диригентството на Дмитрий Василиев със солист Теодора Късметска – Сороков ще представи на сцената на Старозагорската опера популярния Концерт за цигулка и оркестър от Лудвиг ван Бетовен и една от сравнително рядко изпълняваните Втора симфония от П. И. Чайковски. Това е второто голямо събитие от програмата на 49-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора. Диригентът и цигулар Дмитрий Василиев е първият концертмайстор на ансамбъла "Московски солисти" на Юри Башмет, а от 2015 г. е художествен ръководител на Международния младежки оркестър “Чайковски”. Дмитрий Василиев е роден през 1967 г. в Ленинград. Солистичният му дебют като цигулар е на 6 години в Голямата зала на Ленинградската филхармония. Учи в Специализираното музикално училище към Консерваторията под ръководството на професор А. Кнайфел и в Московската консерватория при проф. Й. Чугавева и А. Мелников. През 1989 г. е концертмайстор на съветско-германския симфоничен оркестър под ръководството на Валерий Гергиев, а през 1990 г. е концертмайстор и на съветско-американския симфоничен оркестър под ръководството на Леонард Слаткин. От 1991 г., все още като студент, е назначен за художествен ръководител на Ансамбъл за солисти от Московската консерватория. В периода 1992 - 1997 г. е първият концертмайстор на ансамбъла "Московски солисти" под Юри Башмет. През 2015 г. е диригент и художествен ръководител на Международния младежки оркестър “Чайковски”. Цигуларката Теодора Късметска - Сороков концертира с Виенския симфоничен оркестър, Виенския камерен оркестър, „Wiener Concertverein“, Виенска камерна филхармония и др. Теодора Късметска- Сороков е родена през 1977 година в София в семейство на музиканти. От 1994 до 2002 година следва в Университета по музика и сценични изкуства във Виена. През 2002 - 2004 г. продължава обучението си при проф. Минчо Минчев във Висшето училище по Музика и приложни изкуства „Folkwang“ в Есен. Концертира с Виенския симфоничен оркестър, Виенския камерен оркестър, „Wiener Concertverein“, Виенска камерна филхармония и др. От 2005 година работи в „Tonkünstler Orchester Niederösterreich“ в групата на първи цигулки. От 2017 г. е в Люксембургския ансамбъл ARS Nova Lux. Професор е по цигулка във Виенската Прайнер консерватория. Симфония №2 на П. И. Чайковски ЧАЙКОВСКИ започва да пише Симфония №2 през лятото на 1872 г., когато е на почивка в имението на сестра си Александра в Камянка, днешна Украйна. В четвъртата част на произведението композиторът използва мотиви от известната украинска песен „Журавель” и затова неговият приятел и музикален критик Николай Кашкин я нарича „Малоруска”. По това време Украйна доста често е наричана „малката „Русия”. Чайковски признава, че истинският автор на финала на симфонията е най-възрастният слуга в дома на сестра му, Пьотр Герасимович, който непрекъснато му пеел „Журавель”. На 7 януари 1873 г. в градската къща на Николай Римски-Корсаков в Санкт Петербург се събират Балакирев, Мусоргски, Бородин, Стасов. Чайковски ги е поканил да чуят финала на симфонията, който той изсвирва на пиано. Одобрението е впечатляващо. Месец по-късно творбата е изпълнена за първи път в Москва под диригентството на Николай Рубинщайн. Успехът е толкова голям, че в следващите седмици симфонията е изпълнена още няколко пъти и то по молба на публиката. Композиторът получава 300 сребърни рубли за представянето на произведението. Чайковски винаги е смятал, че „Камаринская” на Михаил Глинка стои в основата на цялата руска симфонична школа. Композиторът използва народни мотиви в ранното си творчество, но сега иска да включи мелодиите като същински симфоничен материал. И така в първата част на Симфония №2 място намира мотив от народната песен „Вниз по матушке Волге”. Във втората част композиторът включва фрагменти от сватбеното шествие в ранната си опера „Ундина”, но също и цитати от руската песен „Пряди, моя пряха”. В третата част няма популярна мелодия, но тя носи цялостния народностен характер на творбата. Във финала на симфонията звучи още по-познатата украинска песен „Журавель”, която в началото е разработена тържествено и величествено, следват нежни романтични моменти, за да се стигне до последните акорди на необуздана радост. Билети: 10,12,15 лв. БИЛЕТНИ ЦЕНТРОВЕ: +359 887 444 360; +359 885 509 829; +359 42 622 431 info@operasz.bg бул. "М.Кусев" № 30 Понеделник - Петък 10.30-13.30 и 14.30-19.15 Билетна каса Културно-информационен център-областна управа бул."Цар Симеон Велики" 108 +359 887 444 360; +359 885 509 829 Понеделник - Петък 10.30-13.30 и 14.30-19:15 ОНЛАЙН: www.operasz.bg

Коментари