Премиера на „Хубавата Елена“ на сцената на Опера-Стара Загор

На 26 октомври от 19 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще се състои  премиерата на „Хубавата Елена“ опера-буфа от Жак Офенбах. Режисьор на новата постановка е  Славчо Николов, диригент е младият и талантлив Димитър Косев, сценографията е на Иван Токаджиев, адаптацията на костюмите е на Ана-Мария Токаджиева, консултант пластика е Ромина Славова – примабалерина. Настоящата премиера е по музикалната преработка /адаптация/ на Ерих Волфганг Кориголд, сценична преработка / адаптация/ Макс Райнхард и превод Х.Левенсон.

В главните роли на 26 октомври зрителите ще имат удоволствието да видят Антоанета Добрева-Нети като Елена, Парис е Николай Моцов, Георги Динев – в ролята на Менелай, солистът на Музикалния театър-София Христо Сарафов гостува в ролята на Калхас и др., в ролите на Аякс 1 и Аякс 2 са актьорите от Държавен куклен театър-Стара Загора Цвети Пеняшки и Янчо Иванов.

Режисьорът  Славчо Николов за премиерата на „Хубавата Елена“:

/ Фалшивите новини от древността до наши дни/

Каква жена е била всъщност Елена – вярна или невярна? Тя изневерила ли е на Менелай наистина, или това е удобна инсинуация? Принудена ли е била да бъде с Парис / предсказания на богове, изпращане на съпруга й в далечни земи/ и доколко изобщо е можела да се противопостави тя на политическия и божествен елит на древна Спарта, търсещ повод и възможност да предизвика нова война?

Събитията описани в тази опера-буфа са се случили преди 3600 години. Самият Омир не е техен съвременник, живее около 600 години по-късно. Един сляп певец описва събития разказвани от уста на уста, с цялата полепнала паяжина от измислици и фантазии на хиляди години. Какво друго е това ако  не  прототип на днешните фалшиви новини, които мислим за „изобретение“ на 20 век?!

От битовата тематика, през социалните проблеми до политическата обстановка – днес сме непрекъснато облъчвани от фалшивите новини. Те  действат  на подсъзнателно ниво, което ги превръща в страх и парализира мислите и действията на хората. Манипулацията се превръща в изкуството да господстваш над масите.

Нека гледаме „Хубавата Елена“ с непредубедени мисли и чувства!

Омъжена по волята на баща си, за да се укрепи мощта на Спарта, оставена сама в един доминиращо мъжки, патриархален свят, Елена дори се опитва до подкрепи своя съпруг Менелай. Но когато всички искат война с Троя – нужно е да се намери една изкупителна жертва, която да стане заложник на цялата политическа система. В ход е замисъл, съвършен и манипулативен. Богове, царе, министри, оракули и жреци - и срещу тях – една жена! А дали наистина това се е случило между Елена и Парис в Спарта ?!  Ние категорично нямаме никакви сведения.

Реабилитацията на Хубавата Елена е някакъв вид реверанс, извинение към всички жени. Не е допустимо жената да се свързва непременно с изневяра, предателство, лекомислие и коварство. Надявам се да разрушим стереотипа, което е далеч по-трудно, отколкото да се оставим на интерпретации, използвани години наред и сложили етикет на Хубавата Елена като жената, изневерила на мъжа си и станала причина за Троянската война.

В този спектакъл Хубавата Елена е просто една жена, объркана от своите чувства и желания, притисната от обстоятелства и заговори, станала жертва на по-силните от нея.

 

Първата постановка на „ Хубавата Елена“ на сцената на Старозагорската опера е в далечната 1957 г., на 21 юни, с режисьор Георги Петров, художник Петър Русков, хормайстор Иван Димов и балетмайстор Фео Мустакова-гост. Следват премиери през 1981 г. с диригент Божидар Бонев и режисьор Георги Петков, хормайстор Богдана Попова. През 1999 г. с диригент Красимир Къшев и отново режисьор Георги Петров , художници Радостин Чомаков-гост и Бояна Чомакова-гост, хормайстор Емил Минев, хореограф Пенка Филипова. Последната постановка на тази опера-буфа е дело на режисьора Хачо Бояджиев, с диригент  Красимир Къшев, художници   Димо Костадинов-гост и Лили Костадинова-гост, хормайстори Богдана Попова и Младен Станев, хореографията е била на Алида Бонева.

 

Коментари