Сбогуваме се с Христина Ангелакова

Тъжна вест

На 20 май оперна България загуби една от най-ярките фигури в музикалния живот на страната - оперната прима Христина Ангелакова. Певица с изключителен талант, велика артистка, покорила с гласа си най-престижните световни оперни сцени, пяла под палката на най-големите диригенти, партнирала си с оперните величия на 20-ти век. Изключителна личност със знаково присъствие в обществения и оперния живот на България. Всеотдаен педагог, взискателен ръководител, непримирима срещу несправедливостта и посредствеността, вдъхновен и изпълнен с енергия творец, подкрепящ сърцато младите таланти, както  и новите провокативни и нестандартни идеи. Христина Ангелакова бе обичан вокален педагог, който завинаги остана свързан със своите любими и успешни ученици… Отдадена на своята голяма любов – операта, тя неспирно влагаше своите енергия и талант в различни грандиозни проекти, остави незабравима следа с неуморния си стремеж да утвърждава и да възпитава висока музикална естетика и вкус. Нейната най-голяма гордост и свидна рожба през последните години бе Международният музикален фестивал „Моцартови празници“ в Правец.

Респектираща, обичана, обожавана! Гордост за България!

Поклон пред светлата памет на един голям човек и неповторим артист!

Поклонението ще се състои на 23 май, сряда, от 10.00 часа в Централното фоайе на Софийската опера и балет.

Опелото е от 12.30 часа в църквата „Света София“.

Погребението е от 15.00 часа на Централните софийски гробища – Алеята на творците.

Христина Ангелкова е певица чиито принос в развитието на българския оперен театър е неоспорим. Повече от четвърт век тя е дълбоко обвързана с Националната опера и балет София. Нейното дейно участие  в художествено-твореската дейност на големия театър  допринася много за развитието му. И още, участвайки активно в гастролите на Операта в чужбина, и тя е привнесла своя дял в утвърждаване на неговия открояващ се художествен ръст , оценяван високо зад граница. Певица с обемен, богат на тембри и отлично поставен глас, темпераментна и  задълбочена в работата си, Ангелакова присъства на сцената не само с традиционния за мецосопрано репертоар, но с желание и увлечение участва и в реализацията на опери от композитори на 20 век. Певицата,  една от ярките изпълнителки на Софийската опера през последните две десетилети  на миналия век, е известна още с неуморност, трудолюбие и самодисциплина, залог за успешното й представяне в един многобразен репертоар. И до днес се помнят нейни забележителни постижения - Изабела («Италианката в Алжир»), Марфа («Хованщина»),  Сантуца («Селска чест»), Азучена («Трубадур»), Адалджиза, («Норма») Амнерис («Аида»), Дуеня от едноименната опера на Прокофиев. Ярки постижения с висок артистичен размах и въздейственост. В Националната опера Христина Ангелакова несъмнено допринесе за яркостта на периода, който вече нерядко определят като «златен век» на Операта.

 Родена е през 1944 година в Исперих, но отраства в Шумен в семейство което  обича и тачи песента. В гимназията  учи цигулка и вече решава да се посвети на пеенето. Приета е и завършва Музикалната академия в София – вокалният клас на професор Сима Иванова. През 60-те години заминава за Италия където специализира бароков вокален стил – курсовете «Ваканци музикале» във Венеция; учи в „Санта Чечилия” в Рим и в Центъра за усъвършенстване на млади певци към Миланската Ла Скала при световноизвестната певица и педагог Джина Чиня. Кариерата й започва  щастливо: оценена и подготвена отлично, Ангелакова подписва  тригодишен договор с Миланската скала. Тук прави не само творчески дебют -  с ролята на Улрика от „Бал с маски”, дирижирана от великия Клаудио Абадо, но й възлагат големи партии в постановки на Скалата: Йокаста от „Едип цар” на Стравински, Адалджиза от „Норма” на Белини, Леонора от „Фаворитката” и Елизабет от „Мария Стюарт” на Доницети и др. Участва и в представления на Пикола Скала («Амал и нощните гости» от Меноти и «Ноевият ковчег» на Бритън).  В Италия концертира с прочутият оркестър „Виртуози ди Рома”, с които изпълнява труден репертоар от епохата на  барока – Вивалди ( Магнификат, Глория, Джудита Триумфанс) и др. Италианският период в творческото й развитие има огромно значние, не само заради факта, че тук се формира  като белкантова певица, но и заради  възможността да подготвя партии и да навлиза в големия мецосопранов репертоар с диригенти като Абадо, Бруно Мадерна, Гавацени, по-късно пее и под палката на знаменитости като Джелмети, Патане, Савалиш, Лопес Кобос и режисьори от ранга на  големият Зануси  и други именити музиканти и режисьори.

От 1976 година вече е артист-солист в Националната опера-София. Тук вече  се откроява като Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Изабела, Маделон от „Андре Шение”, Графинята и Полина от „Дама Пика”, Марфа, Марина от „Борис Годунов”, Ахросимова от „Война и мир”, Дуеня, Лукреция от „Поругаването на Лукреция” от Бритън и др. Певицата допринесе много и за популяризирането на български опери като „Хан Крум” от Александър Йосифов, „Хан Аспарух” от Ал. Райчев, “Саламбо” на Веселин Стоянов.

 Името й става известно не само в България, но много скоро започва и международната й кариера. Цели четири сезона е предпочитаната Амнерис на сцената на Дойче Опер в Западен (тогава) Берлин, чест гост е  в итлиански оперни театри -  Болоня, Палермо, Равена, а в Римската опера е поканена за премиерата на «Иродиада» от Масне, в екип с Монсерат Кабайе, Хосе Карерас и Хуан Понс, пее в  Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Руан, Тулон, Ница, Билбао, Овиедо - където пее с Павароти в»Бал с маски», Атина и др., със Софийската опера гастролира в Болшой театър – Москва, В Париж, Палермо, Виена... Концертира в Европа и  страната с авторитетни оркестри, камерни формации и хорове (Бетовен - „Девета симфония”, Малер - „Песни за мъртвите деца”, “Песен за земята“ и Осма симфония, Прокофиев – кантата „Александър Невски”, Яначек – „Глаголска меса”, Респиги – „Залезът”). Има участия в радио и телевизионни записи за РАИ („Армида” от Глук, „Луиза Милер” от Верди, «Андре Шение» от Джордано – филм и др.), за БНР, БНТ; има издадени компакт-дискове и плочи в „Балкантон” с италиански, френски и руски арии,  записи на оперите «Иван Сусанин»., «Война и мир», «Хан Крум» и «Хан Аспарух».

От 2001 до 2004 година Христина Ангелакова е първата жена-директор на Националната опера и балет. През периода 2004 – 2008 година като председател на фондация “Национална опера и балет” осъществява едни от най-значимите събития в културния календар на столицата. Прави своята режисьорска изява с постановка на «Така правят всички» от Моцарт  на сцената на Музикално-драматичен театър «К. Кисимов»-Велико Търново. От 2012 година е артистичен директор на Музикалния фестивал «Моцартови празници» в Правец. Доцент в НМА «Проф. Панчо Владигеров» - София.  За приносът си към родното оперно изкуство е удостоявана с високи отличия, със званието „Народна артистка“, награди за конкретни постижения, с Кристална лира на Съюза на музикалните и танцови дейци и др.. носител на почетното звание “Комендаторе” на Италианската република за изключителни заслуги към културата на Италия; високото държавно отличие „Св. Св. Кирил и Методий” - огърлие, и други. През 2015 година  е почетена за цялостен принос към българската култура с наградата „Музикант на годината“.

 

 

 

Коментари