Концерт „Вечните песни на Микис Теодоракис“

„Вечните песни на Микис Теодоракис“  на 28 октомври от 19 часа в Държавна опера-Стара Загора e концерт, посветен на Националния празник на Гърция.  Ще чуете любими песни и мелодии, обичани и познати  от близкото минало. Една вечер със специалното участие на Георгиус Филаделфевс – тенор , Йоргос Мавракис-бузуки и Петрос Алексиадис – китара. Диригент на концерта е Димитър Косев.

„Какво звучи в ушите ви, когато някой спомене името Микис Теодоракис? Сиртаки, разбира се. И то не кое да е, а онова забележително изпълнение на Антъни Куин от филма на Михалис Какоянис „Зорба Гъркът” (1964) по романа на Никос Казандзакис. Този танц превърна американския актьор с мексикански корени в грък и му донесе втора номинация за „Оскар” за главна мъжка роля, а Микис Теодоракис – в световна звезда, която не е забравена и днес. Филмът се върти във филмотечни салони, изучават го студенти, а композираното от него сиртаки (виж видето с танца на Антъни Куин и Алън Бейтс) отдавна е емблема на гръцкия начин на живот, на бунтарския дух и на свободата.

Дотогава сиртаки не го е имало. Имало е група критски танци, наричани общо „сиртос”, с редуващи се бавни и бързи ритми. По техни мотиви композиторът сътворява и мелодията, и самия „танц на Зорба”. По-късно по музиката на Теодоракис хореографът Лорка Масине създава и балет, който досега са гледали повече от 3 млн. зрители по света – само на стадион в Рио събира повече от 120 000 души. А у нас две десетилетия „Зорба Гъркът” не слиза от сцената на Софийската опера…

И всичко това благодарение на Микис Теодоракис – човекът музика, изкушаван от политиката, но в крайна сметка избрал изкуството пред партийните страсти, които му носят възходи, но и падения. Той е роден е на 29 юли 1925 г. в Хиос, Гърция. По време на Втората световна война участва в съпротивата, арестуван е, изтезаван е, заточван е, бил е в концлагер. През 1950 г. завършва Атинската, а след това и Парижката консерватория. Тогава композира множество прелюдии, сонати, симфонии и три балета. През 1959 г. се връща в Гърция, но заради левите му убеждения музиката му е забранена, а той – изпратен в затвор. Десет години по-късно попада за втори път в концлагер. За свободата му се застъпват известни световни личности, сред които Дмитрий Шостакович и Ленард Бърнстейн. Освободен, Теодоракис напуска Гърция, заживява в Париж и се връща в родината си едва след падането на военната хунта през 1974 г. През 80-те и 90-те години е депутат и министър в кабинета на Мицотакис

Теодоракис е автор на симфонии, камерни творби, на популярни песни и танци в народен стил (циклите „Дионис”, „Федра” и др.) и операта „Квартълът на ангелите”, на балетите „Орфей и Евридика”, „Медея”, „Лизистрата” и на музика към трагедията „Едип цар” от Софокъл… Често наричат написаното от него сиртаки „Танца на Зорба”, а след премиерата на филма то е най-популярният символ на Гърция пред света.

Всъщност дали свободолюбивият Зорба от екрана не се крие в Микис Теодоракис? Композиторът никога не го е отричал: „Зорбас е тук. Аз съм Зорбас. Зорбас е свободният грък. Който стига дотам, че да изглежда, че се интересува единствено от танца. Но това е само повърхността. Танцуваме, пием вино, влюбваме се, пеем, но преди всичко обичаме Гърция и свободата.”

 

 

Коментари