"Реквием" от В.А.Моцарт на 12 април в Операта

На 12 април 2017 година (сряда), за Възкресение Христово (Великден), Старозагорската опера ще представи за своята публика „Реквием“ от Волфганг Амадеус Моцарт, под диригентството на Н. В. Старозагорския Митрополит Киприан. Солисти са Беса Лугичи, Офелия Христова, Николай Моцов, Пламен Кумпиков. Очакваме с нетърпение и интерес!

За да се подготвим, ви предлагаме историята на написването. Тя наистина е интересна, малко заплетена, обвеяна с догадки и легенди… Но… това е МОЦАРТ! Велик композитор, създал велика музика!

Реквием (от латински – заупокойна меса) – това е последното, незавършено произведение на В. А. Моцарт, над което е работил непосредствено преди смъртта си – траурна заупокойна меса, композирана е по каноничен текст на латински език. Съчинението е завършено от учениците на Моцарт, основно от Франц Ксавер Зюсмайер. Независимо от това „Реквием“-ът е едно от най-известните произведения на Моцарт и се разглежда като едно от най-важните в неговото творчество.

История на написването:

В средата на юли 1791 година, чрез посредник, Моцарт получава поръчка да съчини „Реквием“, при условие да запази в пълна тайна поръчката. Предполага се, че Моцарт е познавал поръчителя. Композиторът получава аванс, по някои сведения 50 или 100 дуката. Още толкова е трябвало да получи и след завършване на поръчката.

Както е изяснено по-късно „Реквием“-ът е поръчан от граф Франц фон Валсег, за годишнината от смъртта на жена му, починала през февруари 1791 година. Графът е любител-музикант и неведнъж е поръчвал на различни композитори да напишат произведения, които после е представял като свои. Или по-точно – просто е откупвал авторството! При първото изпълнение на „Реквием“-а от графа, през декември 1793 година на партитурата е написано „Реквием, съчинение на граф фон Валсег“ (Composito dei conte Walsegg). Ролята на посредникът в тази история играе неговият иконом Лойтгеб.

И така, Моцарт трябва да съчини „Реквием“-а анонимно. Безпаричието принуждава композиторът да приеме тази оферта, безкрайно унизителна за него. Може би това служи като обяснение на много заимствания (копиране, използване на идеи и фрази) в произведението. Факт е, че изследователите откриват в различните части на съчинението на Моцарт сходни моменти с композиции от Карл Филип Емануил Бах, Михаел Хайдн (брат на композитора Йозеф Хайдн), Доменико Чимароза и Франсоа-Жосеф  Госек. Но тези заимствания са обусловени по-скоро от общите рамки и принципи на църковната музика през XVIII век, отколкото от някакъв вид „интелектуална кражба“ от чужди съчинения. Например, паралел може да се направи между темата на фугата Kyrie и темата g-moll от  фугата от първи том на цикъла „Добре темперирано пиано“ на Й. С. Бах. В същото време, тези две Фуги никак не си приличат.

В крайна сметка, дори и незавършен, „Реквием“-ът на Моцарт, по своето значение, се нарежда заедно с църковните съчинения на Й. С. Бах сред най-добрите образци на църковна музика от XVIII век.

 

Започвайки работата си над „Реквием“-а, Моцарт неведнъж я прекъсва заради други поръчки и композиции – през август 1791 г. той получава спешна поръчка да напише операта „Милосърдието на Тит“, в чест на коронацията на Леополд II крал на Бохемия. След завръщането си от Прага около края на август 1791 г.), композиторът трябва първо да работи над „Вълшебната флейта“, след това над Концерта за кларинет и Масонската кантата. Както утвърждава Констанца – съпругата на композитора, през това време той често се е оплаквал от различни болежки, не се е чувства добре здравословно. Тя дори е принудена  да му забранява да работи над партитурите на „Реквием“-а, тъй като това видимо влияе зле и на неговото самочувствие. На 18 ноември 1791 година композиторът се почувства по-добре. Дори дирижира своята Кантата. Но на 20 ноември болестта окончателно го принуждава да остане на легло. По спомени на близките си, продължава да работи над „Реквием“-а дори в леглото си, тежко болен. И така до смъртта си в 1 часа сутринта на 5 декември 1791 година. Ненавършил 36 години!

По отношение на партитурата на „Реквием“-а – Моцарт успява да напълно да напише  Introitus (Въведението, първата част), а така също почти напълно да напише хоровите гласове и на места да отбележи оркестровката на Kyrie (втората част, Господи помилуй); шест части от Sequentia – Dies irae (денят на гнева) и Lacrimosa VIII част, бележки от Amen; и части от Offertorium (Даровете) IX част.

След смъртта на композитора, неговата съпруга се страхува, че поръчителят не само няма да заплати остатъка от хонорара, но и ще си поиска аванса. Тя моли Йозеф Леополд Ейблер (1765-1846, композитор и диригент) да завърши творбата. Ейблер приема и написва оркестровката в частите до Lacrimosa и… се отказва!

Според различни сведения, след отказа му, Констанца се обръща и към други виенски композитори с молба да завършат произведението, но и те ѝ отказват. Накрая ръкописът попада в ръцете на Франц Ксавиер Зюсмайер (1766-1803) – ученик на Моцарт. Както сам по-късно твърди, той завършва незавършената част от Lacrimosa и изцяло написва  Sanctus, Benedictus и Agnus Dei. И като завършек решава да повтори фугата Kyrie, но с друг текст. Тук обаче, отново по твърдения на Кнстанца, тя предава на Зюсмайер още някои листове със записки на Моцарт, вземайки ги направо от пюпитъра (поставката за ноти) и предполага, че това са елементи от незавършените части. И действително, сходството между частите Sanctus, Benedictus и Agnus Dei и  доказано моцартовите части дава основание да предположим, че Зюсмайер е използвал изцяло останалите записки, а вероятно и указанията за тяхното написване от самия Моцарт приживе.

Дълго време се счита, че цялата оригинална партитура е написана от Моцарт. Тази информация „излиза“ от Констанца, съпругата. В неин интерес е да се счита, че автор на цялото произведение е съпругът ѝ.

Но, през 1838 година е намерен оригиналният автограф на „Реквием“-а. И през 1839 година Констанца признава публично ролята на Зюсмайер при завършването на произведението.

Досега са известни два варианта на автографа (оригинала, ръкописа):

Първият, оригинал 1 – е бил предаден на граф Валсег през 1792 г. Съдържа  Introitus и Kyrie, записани основно от Моцарт, а също и останалите части на „Реквием“, записани от Зюсмайер.

Вторият, оригинал 2 – се състои от две части и представлява сам по себе си партитурни записки (скици). Първата част включва Dies Irae, Rex, Recordare и Confutatis – тези записки (скици) са написани от самия Моцарт, но имат добавки към незавършените места, направени от чужда ръка, а също така и коментари. Те са направени от абат Щадлер.

Втората част съдържа и първите 8 такта Lacrimosa, Domine Jesu и Hostias – всичко е написано от ръката на Моцарт, няма чужди добавки. Вероятно вторият ръкопис е използван от Зюсмайер при донаписването на първия оригинал, започвайки от  Dies Iraе.

Освен всичко това, през 1962 година е намерен оригинален ескиз от Моцарт, съдържащ ескизи на 16 такта от Amen, която е трябвало да следва след Lacrimosa и да завършва Sequenz, ескиз от 4 такта към Rex tremendae, а също и неиндентифициран откъс.

Дааа, това е! Има още тайни около Моцарт! И днес още се дискутира степента на участие на Зюсмайер в завършването на „Реквием“-а!

 

Материалът подготви Снежана Маринова

Коментари