Отново - комичната опера "Дон Паскуале"

На 7 февруари от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера отново ще бъде представена комичната опера „Дон Паскуале“ от Гаетано Доницети. Това бе първата премиера на Операта за 2017та.

В годината на Гаетано Доницети /1797-1848/, когато световната музикална общественост отбелязва 220 години от рождението на гениалния италиански композитор, Старозагорската опера  избира да добави още един шедьовър в своя репертоарен афиш – комичната опера „Дон Паскуале“. Спектакъла ще дирижира Димитър Косев, режисьор на постановката е Стефан Донев, сценография и костюми Ася Стоименова, пластика Ромина Славова. Участват солистите Пламен Кумпиков, Георги Султанов, Ованес Каспарян, Жана Костова, Ромина Славова, Игнат Желев, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора. Хормайстор Младен Станев.

Комичната опера "Дон Паскуале" е истински еталон в жанра - ако трябва да дадем пример за идеалната опера-буфа, шедьовърът на Гаетано Доницети  има всички шансове да „грабне“ първото място в подобна класация. Забавна история, качествен хумор, комични ситуации с неочакван край, героите са като че ли току-що излезли от италианската „комедия дел арте“. Разпознаваем Панталоне - стиснат, глупав и ужасно чаровен Паскуале, вечно страдащият от любов Пиеро – в лицето на племенника му Ернесто. Изобретателният измамник Бригела - Малатеста и очарователната, макар и много прагматична Коломбина - Норина представляват брилянтен комедиен дует, който движи интригата на пиесата.

Но не всичко е толкова просто, колкото изглежда: тази опера като че ли е с „двойно дъно“. Още в първите отзиви след премиерата на операта френски вестник отбелязва: "драматичните краски на „Дон Паскуале"- тъжна буфонада /палячовщина/." Зад цялата тази празничност на живота и на младостта при Доницети се крие дълбока меланхолия, зад брилянтната шега - горчива ирония по отношение на любовта, брака и живота.

Операта „Дон Паскуале“ е една от последните творби на Гаетано Доницети. Композиторът я пише в апогея на славата си, в разгара на творческите си сили - но вече в началото на техния заник. Той вече страда от известно заболяване, поради което две години по-късно спира да пише музика. "Аз се смея, но вие знаете, че душата ми е обвита от печал, която крия под  измамно веселие " – пише Доницети на един от своите роднини. Въпреки това, той все още работи в рекордно кратки срокове.

Има различни мнения за това колко време е отнело на композитора да напише своя  "Дон Паскуале". Някои считат, че Гаетано Доницети е работил върху творбата в продължение на осем дни, други разпространяват версията за единадесет дни, според трети - че това му е отнело три седмици (!). Каквото и да е, през ноември 1842 година в Парижкия театър „Италиен“ започва подготовката за премиерата. "Следващата седмица започват репетициите на "Дон Паскуале "- пише Доницети до свой роднина – Оперният сюжет е върху една много стара история, която ти сам познаваш добре. Това е "Марк`Антонио", но не казвай на никого!". Оказва се в крайна сметка, че това е публична тайна. Операта "Сър Марк`Антонио" на Стефано Павези по либрето на Анджело Анели (1810) е доста популярна и остава в репертоара и през 1840. Така че съвремениците на Доницети са добре запознати с нея. Да не говорим за факта, че самата история, включително на "Сър Марк`Антонио", е била използвана в литературата  безброй пъти. "Влюбеният старик" остава един от най-любимите герои от театъра на XVI век (в италианския театър, героят е известен като Манифико, Бенедето, Панталоне и с много други имена).

Но, на базата на класическата история, Доницети и неговият либретист Джовани Руфини създават напълно новаторско произведение. Те съкращават броя на действащите лица, премахват прекомерната палячовщина,  оставят най-ярките моменти, които разкриват самата интрига. Героите вече не само „маски“ - и буквално „оживяват“. Всеки герой на Доницети дава много точно описание на музиката. Това което отличава „Дон Паскуале“ е начинът, по който Доницети майсторски превръща иначе едноизмерните герои на тази театрална форма в пълнокръвни и убедителни характери. В най-голяма степен това се отнася за въздействието на самия Дон Паскуале - в началото сме отблъснати от неговия егоцентризъм, а в края - вече му съчувстваме за нещастието, до което е доведен. Доницети „играе“ със  значения, с подтекстове, Доницети тъгува и се усмихва.

Премиерата на операта „Дон Паскуале“ се е състояла на 03 януари, 1843 г. и е увенчана с пълен триумф. Композиторът многократно е бил извикван на сцената, много от номерата са били бисирани. Още през същата година операта е поставена в Милано, Торино, Виена, Лондон, Брюксел и Лил. И до сега, "Дон Паскуале" продължава да бъде едно от най-предпочитаните репертоарни заглавия от творчеството на Доницети.
В България операта „Дон Паскуале“ е поставена за първи път в  Софийската народна опера през 1932 г. В Стара Загора е поставена два пъти: през 1952 година и през 1989 година.
 

Коментари