„ДОН ПАСКУАЛЕ“ С ПРЕМИЕРА В СТАРА ЗАГОРА

„ДОН ПАСКУАЛЕ“ НА ДОНИЦЕТИ С ПРЕМИЕРА В СТАРА ЗАГОРА

На 27 януари от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще бъде представена първата премиера за 2017 година. В годината на Гаетано Доницети /1797-1848/, когато световната музикална общественост отбелязва 220 години от рождението на гениалния италиански композитор, Старозагорската опера  избира да добави още един шедьовър в своя репертоарен афиш – комичната опера „Дон Паскуале“. Спектакъла ще дирижира Димитър Косев, режисьор на постановката е Стефан Донев, сценография и костюми Ася Стоименова, пластика Ромина Славова. Участват солистите Пламен Кумпиков, Стефан Димитров, Назар Тацишин /Украйна/,  Георги Султанов, Иван Кабамитов, Ованес Каспарян, Десислава Стефанова, Яница Нешева, Жана Костова, Ромина Славова, Христофор Недков, Игнат Желев, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора. Хормайстор Младен Станев.

Комичната опера "Дон Паскуале" е истински еталон в жанра - ако трябва да дадем пример за идеалната опера-буфа, шедьовърът на Гаетано Доницети  има всички шансове да „грабне“ първото място в подобна класация. Забавна история, качествен хумор, комични ситуации с неочакван край, героите са като че ли току-що излезли от италианската „комедия дел арте“.

Но не всичко е толкова просто, колкото изглежда: тази опера като че ли е с „двойно дъно“. Още в първите отзиви след премиерата на операта френски вестник отбелязва: "драматичните краски на „Дон Паскуале"- тъжна буфонада /палячовщина/." Зад цялата тази празничност на живота и на младостта при Доницети се крие дълбока меланхолия, зад брилянтната шега - горчива ирония по отношение на любовта, брака и живота.

Операта „Дон Паскуале“ е една от последните творби на Гаетано Доницети. Композиторът я пише в апогея на славата си, в разгара на творческите си сили - но вече в началото на техния заник. Той вече страда от известно заболяване, поради което две години по-късно спира да пише музика. "Аз се смея, но вие знаете, че душата ми е обвита от печал, която крия под  измамно веселие " – пише Доницети на един от своите роднини. Въпреки това, той все още работи в рекордно кратки срокове.

Премиерата на операта „Дон Паскуале“ се е състояла на 03 януари, 1843 г. в Парижкия театър „Италиен“ и е увенчана с пълен триумф. Композиторът многократно е бил извикван на сцената, много от номерата са били бисирани. Още през същата година операта е поставена в Милано, Торино, Виена, Лондон, Брюксел и Лил. И до сега, "Дон Паскуале" продължава да бъде едно от най-предпочитаните репертоарни заглавия от творчеството на Доницети.

В България операта „Дон Паскуале“ е поставена за първи път в  Софийската народна опера през 1932 г.

В Стара Загора е поставена два пъти: през 1952 година и през 1989 година.

За третата постановка на „Дон Паскуале“ на сцената на Старозагорската опера

Режисьорът Стефан Донев

„В „Дон Паскуале“ сме постигнали едно балансирано, оправдано решение както на сценографията, така и на костюмографията, без да бягаме самоцелно от епохата, от музикалната драматургия, от текста. Костюмите и сценографията на Ася Стоименова са решени изцяло в епохата, в която се развива действието – средата на 19 мек. Направили сме едно по-сложно сценично решение, което позволява много мизансцени за динамичното действие, характерно за всяка комична опера. В тази постановка сме далеч от съвременни интерпретации.

За мен „Дон Паскуале“ е най-добрата комична опера на Доницети – с най-изчистено либрето, с най-динамично действие, в нея няма нищо излишно – нито като текст, нито като музика и е шедьовър от ранга на „Севилският бръснар“ на Росини.

Винаги е удоволствие за мен да се връщам и работя в Стара Загора. Тук през 2005 година бе моят професионален дебют с мюзикъла „Патиланци“ от проф.Александър Йосифов.

Вярвам, че вечната тема за любовта ще докосне сърцата на зрителите на „Дон Паскуале“.

Диригентът Димитър Косев

„Дон Паскуале“ не е от най-комичните опери. В нея се разказват  за събития, които реално могат да се случат в днешно време -  възрастен мъж с пари, който иска да има млада съпруга. Зрителите нека да решат, как ще я възприемат. Единият вариант е да я приемат като комична опера и да се забавляват със ситуациите. Другият вариант е да се забавляват, но съзнавайки че не е толкова чак смешно, колкото изглежда на сцената. Да се замислят изобщо кой с какви намерения влиза в един брак. В операта има и много пъклени планове, които се кроят около основната интрига и е интересно кой как ще се измъкне от ситуацията /която става много дълбока/.

„Дон Паскуален“ е много специална опера за мен. Тя е една от първите,които учих в Консерваторията и първата опера, която дирижирах като оперен диригент. Много ми е на сърце и много спомени имам с нея. Не правя нов прочит на нотите, такъв за мен няма, оригиналът е достатъчно сложен и красив. И режисурата е стегната, не е разхвърляна, костюмите и декорите са модерни и стилни и се получава красиво представление.“

Младен Станев – хормайстор

„Музиката на „Дон Паскуале“ , каквато е и на всички опери на Доницети, е изключително красива, бравурна, с виртуозни пасажи. Хорът има малка функция, той се появява в края на трето действие като хор на слугите. Имат един много красив номер, с много чар и много финес, с много пъргавина и остроумие в него. Музиката кореспондира с музиката на действието и на цялата опера. В останалото време хорът е спомагателен елемент – коментиращ, наблюдаващ – но придава един незабравим чар на цялото действие и на цялата опера“

Коментари