ГАЛА КОНЦЕРТА „МУЗИКАТА НА ЕВРОПА И БАЛКАНИТЕ“

Официално закриване на 47 Фестивал на оперното и балетно изкуство – Стара Загора 2016 с ГАЛА КОНЦЕРТА „МУЗИКАТА НА ЕВРОПА И БАЛКАНИТЕ“ – продукция на Балканската оперна мрежа

47-то издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство ще бъде закрит на 10 декември, събота, от 19.00 часа с грандиозен гала концерт, който ще представи МУЗИКАТА НА ЕВРОПА И БАЛКАНИТЕ.  Гала концертът е съвместна продукция на Балканската оперна мрежа. Ще прозвучат произведения от националната музикална съкровищница на България, Сърбия, Румъния, Босна и Херцеговина, както и избрани арии и дуети от световната оперна класика. България ще бъде представена от световно признатата оперна певица Цветелина Василева, която ще изпълни ария на Мария Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, а след това ще зарадва почитателите на своето изкуство с ария на Леонора от „Силата на съдбата“ на Верди. Очакван финал на концерта е дуетът на Леонора и Граф Ди Луна от операта „Трубадур“, в който Цветелина Василева ще си партнира с великолепния румънски баритон Йонуц Паску. Йонуц Паску е избрал да представи своята страна с ария на Едип от едноименната опера на Джордже Енеску. Босненката Аида Чорбаджич ще изпълни „Утро“ от Петър Коньович и ария на Розина от „Севилският бръснар“ от Росини. Сръбският бас-баритон Александър Стаматович ще предложи на публиката ария на Хаджи Тома от операта „Кошана“ на Петър Коньович и куплети на Тореадора от операта „Кармен” на Бизе. Младата румънска певица Лаура Ефтимие ще изпълни песен на Станкуца от музикалната картина „По жътва” на Тибериу Бредичану и валс на Жулиета от операта ,,Ромео и Жулиета“ на Гуно. Солистът на Старозагорската опера Ивайло Йовчев ще участва в концерта с ария на Илия от операта ,,Луд гидия“ на Парашкев Хаджиев. В първата част на концерта ще се изяви младата виртуозна пианистка от Словакия Петра Погади.  Тя ще бъде солистка в Концерта за пиано № 2 в ла мажор на Ференц Лист. Концертът ще започне с уникалното въведение и танци към операта ,,Момчил“ на Любомир Пипков. Концертът ще бъде в съпровод на оркестъра на Държавна опера-Стара Загора. На диригентския пулт ще застане Ивайло Кринчев.

10.12.2016, събота, 19:00 ч.

МУЗИКАТА

НА ЕВРОПА И БАЛКАНИТЕ

ГАЛА КОНЦЕРТ

продукция на Балканска оперна мрежа

Диригент Ивайло Кринчев

Участват:

Петра Погади– пиано

Цветелина Василева – сопран;

Аида Чорбаджич - сопран

Лаура Ефтимиe - сопран

Ивайло Йовчев - тенор

Йонуц Паску - баритон

Александър Стаматович - бас-баритон

Оркестър и хор на Държавна опера – Стара Загора

Концертмайстор Паулина Колева

ПРОГРАМА

I част

  1. Любомир Пипков - Въведение и танци към операта ,,Момчил“
  2. Ференц Лист – Концерт за пиано № 2 в ла мажор, солист Петра Погади

II част

  1. Джоакино Росини – ария на Розина от оп. ,,Севилският бръснар“, изпълнява Аида Чорбаджич
  2. Петър Коньович – ария на Хаджи Тома от операта „Кощана”, изпълнява Александър Стаматович
  3. Парашкев Хаджиев – молитва на Мария-Десислава от едноименната опера, изпълнява Цветелина Василева
  4. Шарл Гуно – валс на Жулиета от операта ,,Ромео и Жулиета“, изпълнява Лаура Ефтимиe
  5. Джордже Енеску – ария на Едип от едноименната опера, изпълнява Йонуц Паску
  6. Петър Коньович – „Утро”, изпълнява Аида Чорбаджич
  7. Джузепе Верди – ария на Леонора от операта ,,Силата на съдбата“, изпълнява Цветелина Василева
  8. Жорж Бизе – куплети на Тореадора от операта „Кармен”, изпълнява Александър Стаматович
  9. Парашкев Хаджиев – ария на Илия от операта ,,Луд гидия“, изпълнява Ивайло Йовчев
  10. Тибериу Бредичану – песен на Станкуца от музикалната картина „По жътва”, изпълнява Лаура Ефтимие
  11. Джузепе Верди – дует на Леонора и граф Ди Луна от оп. ,,Трубадур“, изпълняват Цветелина Василева и Йонуц Паску

Петра Погади (Petra Pogády)

Петра Погади е една от най-обещаващите пианистки от своето поколение, притежаваща "завидна виртуозност" и "изключително сценично присъствие". Концертира в много европейски страни, САЩ и Китай. Родена в Братислава (Словакия), тя проявява интерес към музиката и започва да свири на пиано на 5–годишна възраст. Две години по-късно вече е в курса за талантливи деца на частния университет по музика „Антон Брукнер” в Линц (Австрия) в класа на Готфрид Хеметсбергер.
На 14 години Петра Погади изнася първия си солов рецитал, става лауреат на музикалния конкурс "Prima La Musica", печели стипендия като най-младия участник в предаването за млади артисти на Словашката национална телевизия.

Завършва с отличие магистърската степен на университета в Линц, усъвършенства в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и Консерваторията на Париж и многобройни майсторски класове в Австрия, Полша, САЩ, Русия, участва във фестивали в Израел и в Ню Йорк. Петра Погади печели конкурс и изпълнява Втората соната за пиано от Шопен в документален филм за легендарната израелска пианистка Пнина Залцман. Присъединява се към кампанията "Йехуди Менухин - музика на живо сега!" - Фондация, осигуряваща срещи с музиката на пребиваващите в сиропиталища, старчески домове, затвори и болници. Пианистката е изнесла повече от 80 рецитала за Фондацията.

От 2013 г. Петра Погади членува в "Централен европейски форум за музика, изкуство и култура" и е сред академичния състав на "Музикален фестивал и майсторски класове" в Марианка (Словакия).

 

Цветелина Василева

Цветелина Василева завършва Музикалната академия в София. Дебютира на сцената на Софийската опера в „Бал с маски“, пее в „Дон Карлос“, „Отело“, „Трубадур“, „Турандот”. Печели награди от конкурсите „Тито Скипа“ и „Франческо Чилеа“ в Италия и специализира с Карло Бергонци в Миланската Скала. Международната й кариера започва в театъра на Сан Франциско. Първите й спектакли там са „Трубадур“, „Руслан и Людмила“ и „Коронацията на Попея“. На фестивала в Уексфорд участва в постановката на чешката опера „Шарка“ и получава висока оценка от критиката. Следват участия в Ковънт гардън – „Отело“, „Продадена невеста“. Поканена е и в „Нощ на звездите“ в Ройял Албърт Хол заедно с Агнес Балтса, Джузепе Джакомини, Даниела Деси и др. Гостува в Канада в театъра на Торонто като Лиу, Виолета, Дездемона, Амелия, Жана Д`Арк. Следват сцените на Милано, Щатсопера - Берлин, Брюксел, Амстердам, Глазгоу, Севиля, Сантандер, Сантяго, Кардиф, Токио, Москва, Прага, Букурещ, Белград, Солун.

Предпочитана изпълнителка на премиери на Метрополитън опера, Гранд опера и др. - „Трубадур“, „Бохеми“ - Мюзета „Травиата”, „Княз Игор“. Има ангажименти в театрите в Балтимор, Детройт. В операта на Хюстън тя е Ярославна от „Княз Игор“, Татяна от „Евгений Онегин“ и „Аида“. В „Ла Моне“, Брюксел, участва в операта на Барток „Замъкът на херцога Синята брада“ – Юдит; на фестивалите в Единбург, Сантандер, Брегенц я аплодират като Леонора и Аида. В Уичита Гранд Опера, САЩ, тя е Турандот заедно с един от великите баси Самюел Рейми, също, Тоска и Принцеса Матилда Хабсбургска в операта „Вилхелм Тел“ от Росини. Певицата е желан гост на концертните подиуми в цяла Европа, Америка, Австралия и Япония. Пее със световни знаменитости като Нетребко, Хворостовски, Хосе Кура, Луис Лима и др. в Албърт Хол - Лондон, Кремълския дворец - Москва, Джордж Уестън Хол - Торонто, Концертгебау – Амстердам и пр.

Аида Чорбаджич (Aida Čorbadžić)

Босненската оперна певеца е родена в Завидовичи през 1976 г., живее в Сараево. Получава специалната награда на конкурса на средните музикални училища в Бугойно. Чорбаджич се дипломира в Музикалната академия в Сараево през 2006 г. Получава стипендията на община Сараево, както и на Музикално-театралното дружество за Централна и Източна Европа, базирано във Виена. През 2004 г. Чорбаджич се присъединява към хора на Националната опера в Сараево, където е и дебютът й като солист през 2007 г. с филхармоничния оркестър. Изявите й с него продължават в Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения и Франция. Ролите й са: Барбарина в „Сватбата на Фигаро”, Адела в „Прилепът”, Овчарче в Тоска, Амур в „Орфей и Евридика”, Белинда в „Дидона и Еней”, Пастирче в „Еро от оня свят”, Адина в „Любовен еликсир”, Мюзета в „Бохеми”, Детето в „Сребреница”. Нейна е и главната роля в постановката „Рози за Ана Тереза. Футболни истории”, режисирана от Харис Paсович за East West Theatre Company (2011 г.).

Лаура Ефтимиe (Laura Eftimie)

Сопраното Лаура Димитру-Ефтимие, родена 23 септ. 1982 г. в общ. Констанца, първоначално учи обой при Дойна Бурнеси. Учителката забелязва таланта й и я насочва към пеене. Момичето спечелва международен певчески конкурс с награда от 15 милиона леи още като ученичка. Завършва пеене в класа на проф. Джон Арделян към Университета "Овидиус" през 2007 и продължава с магистратура в Националния университет по музика в Букурещ при проф. Жоржета Столериу. През същата година печели наградата на фондация „Хариклея Даркле” в състезание с участници от 20 държави, победител е и в певчески конкурс с жури от Йокохама, което й осигурява участия в музикален фестивал в Страната на изгряващото слънце. Съответно певицата подготвя и японска песен за представянето си там. В годината на дипломирането си Лаура се представя на Международния фестивал за съвременна музика в Букурещ с ролята на Ева от едноименната опера на Дан Дедиу. Лаура Ефтимие работи с трупите на Констанца и Галац, желан гост по най-големите сцени в Германия, Франция и Австрия.

Лауреат на множество национални и международни певчески конкурси, Лаура Ефтимие има богата артистична дейност, участва в многобройни рецитали и концерти в Румъния и чужбина, преподава пеене в Националния колеж „Кралица Мария” в Констанца. В репертоара й са роли от „Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, „Прилепът”, „Риголето”, „Бал с маски”, „Аида”, „Набуко”, „Тоска”... И това е само началото.

Ивайло Йовчев

Ивайло Йовчев е роден на 31 окт. 1979 година в Стара Загора. Израсъл в театъра, започва да изучава оперно пеене с дългогодишния солист на Старозагорска опера Васил Недев. Продължава обучението си при проф. Реса Колева като частен ученик. Има дипломи от майсторски класове на проф. Реса Колева, Елизабет Линхарт и от майсторски клас по камерна музика - френски репертоар.

Сред неговите роли са Камий дьо Росийон от „Веселата вдовица”, Алфред от „Прилепът”, Едоардо от „Крал за един ден”, Едгардо Равенсвуд от „Лучия ди Ламермур”, Касио от „Отело”, Принц Тамино от „Вълшебната флейта” и др.

Гастролира и в спектакли зад граница. Участва в проекта "Die himmlische Nacht der Tenore" с който от 2010 година досега всяка зима има концерти почти в цяла Германия.

Йонуц Паску (Ionuț Pascu)

Йон Паску завършва Консерваторията в Букурещ през 2001 г. Започва артистичната си кариера в оперния театър на Констанца с ролята на Дон Жуан от едноименната опера на Моцарт. После е Марсел в "Бохеми". От 2005 г. е солист на Националната опера в Букурещ - граф ди Луна в "Трубадур", Фигаро в "Сватбата на Фигаро", Шарплес в "Мадам Бътерфлай", Алфио в "Селска чест", Ескамилио в "Кармен", Фалке и Габриел фон Айзенщайн в "Прилепа", Папагено във "Вълшебната флейта", Лорд Енрико Аштън в „Лучия ди Ламермур” и др. Гастролира в Холандия, Германия, Корея, Италия, Македония, Унгария, Албания, Израел, Испания, Белгия. През 2007 завършва и специалността „Композиция и дирижиране” при проф. Кристиан Бранкузи в Букурещ, след което усъвършенства тези уменията на специализация в консерваторията "Джузепе Верди "в Милано.

Александър Стаматович (Aleksandar Stamatović)

Александър Стаматович се е утвърдил като един от най-разностранните изпълнители в баритоновия и басовия репертоар.

Първоначално учи в Музикалното училище „Ватрослав Лисински“ в Загреб. Завършва Департамента по музика на Академията за изящни изкуства в Белград и има следдипломна квалификация по солово концертно пеене. От 1996 г. е член на Националния оперен хор в театъра на Белград. Музикалната критика оценява високо участията му в ролята на Йоканаан от „Саломе” на Рихард Щраус, Ескамилио в „Кармен” от Бизе, Лепорело в „Дон Жуан” от Моцарт, Алфио в „Селска чест” от Маскани, Амонасро в „Аида” от Верди и др. Поддържа и богат кантатно-ораториален репертоар - Моцарт, Малер, Берлиоз, Бритън, Гершуин, Джон Адамс. Гастролира в оперни театри и фестивали в Италия (Равена, Касамари, Ровиго, Виченца, Фаенца), Гърция (Атина, Солун, Корфу, Кефалония), Унгария, Словения, Австрия, Португалия, Норвегия, Франция, България и Кипър. От 2005 г. до 2007 г. е помощник генерален мениджър на Националния театър в Белград, а от 2011 г. е негов заместник-генерален директор.

Диригентът

Ивайло Кринчев

Ивайло Кринчев завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров” със специалностите „Хорово дирижиране” в класа на проф. Лилия Гюлева и „Оперно-симфонично дирижиране” при Димитър Манолов и проф. Иван Вульпе. Участва в майсторски класове по симфонично дирижиране под ръководството на проф. Илья Мусин, Санкт Петербург и проф. Карл Остерайхер, Виена.

От 1990 до 1996 г. е диригент в Бургаска опера и Бургаска филхармония, а от 1996 до 1999 г. е и директор на операта. Под негово ръководство за първи път на бургаска сцена са поставени оперите „Дон Жуан” на Моцарт и „Норма” на Белини. После е артистичен директор и диригент за продуцентска агенция „Евростейдж”, Амстердам, Холандия, чрез която дирижира множество оперни спектакли в Холандия, Португалия, Испания, Франция и Швейцария. От лятото на 2015 е главен диригент на Старозагорска опера.

Преподавателската си дейност започва като хоноруван преподавател в Националната музикална академия през 1993 г. по специалностите „Оперно пеене с диригент” и „Оперно-симфонично дирижиране”. От 2001 г. е щатен преподавател, от 2005 г. – доцент, от 2015 – професор, от 2016 – и заместник-ректор на Академията.

От 2002 г. има ежегодни изяви в Южна Корея, изнасяйки майсторски класове по дирижиране и оперна интерпретация в различни университети, както и гостувания на симфонични и камерни оркестри. Диригент-постановчик на операта „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини в гр. Куангджу с участието на оркестъра на Националния ни оперен театър през 2007 г.

Гост-диригент на почти всички симфонични оркестри и оперни театри в България, между които Софийска филхармония, Русе, Пловдив, Варна, Видин. Осъществява записи за БНР и БНТ.

Композиторите

Петър Коньович (5 май 1883 – 1 окт. 1970) – сръбски композитор, завършил образованието си в Прага и Белград.

Пребиваването му в Чехия насърчава позоваването му на фолклора. Известен с оперното си творчество и обработките на народни песни. Мениджър на многобройни културни институции - ръководител на Националния театър в Нови Сад, директор на операта в Загреб, в ръководствата на хърватския Народен театър в Осиек и на Сръбската академия на науките и изкуствата, ректор на Музикалната академия в Белград, член и основател на Института за музикознание.

Джордже Енеску (19 авг. 1881 – 4 май 1955) е композитор, цигулар, педагог, пианист и диригент и е считан за най-великия румънски композитор.

Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст, а на 5 изнася първия си концерт. През 1888-1894 г. следва в консерваторията във Виена и печели възторзите на публиката с интерпретациите си на произведения от Брамс, Сарасате, Менделсон. Продължава образованието си в Парижката консерватория. Впоследствие музикалната му дейност е раздвоена между Букурещ и Париж. Реализира множество турнета из европейските страни и САЩ, където дирижира оркестрите на Филаделфия (1923 г.) и Ню Йорк (1938 г.). Педагогическата му дейност също заема значителен дял. Сред знаменитите му ученици са Кристиян Фера, Артур Гримо и Йехуди Менухин, който издига Енеску в култ, смятайки го за свой духовен баща. След установяването на комунистическата диктатура в Румъния Енеску емигрира в Париж, където умира в нощта на 3 срещу 4 май 1955 г.

Тибериу Бредичану (2 апр. 1877 - 19 дек.1968 ) е румънски фолклорист, композитор и музикален и обществен деец. Народен артист, член-кореспондент на Румънската академия, Бредичану е един от основателите на Консерваторията, Националния театър и опера в Клуж (1919); директор на Консерваторията в Брашов (1928-1947) и на Операта в Букурещ (1941-1944). Записал повече от 2000 автентични народни мелодии, в композициите си Бредичану се опира на фолклора. Той е и първият румънски композитор, вградил фолклорни интонации в музикално-театралните жанрове.

Автор: Емилия Жунич

 

Коментари