КОНЦЕРТ по случай 80-годишнината на КРАСИМИР КЮРКЧИЙСКИ

КОНЦЕРТ по случай 80-годишнината на КРАСИМИР КЮРКЧИЙСКИ

 Красимир Кюркчийски (1936-2011) е възпитаник на БДК. Завършва „Композиция” при проф. П. Владигеров. По-късно специализира в Московската консерватория при Дм. Шостакович. Диригент на оркестъра на ДФА „Филип Кутев” (1962-1965) и на Ансамбъла за народни песни на Българското радио (1968–1971), преподавател по четене на партитури в БДК.

През 1966 г. 30-годишният композитор категорично заявява своя талант със спечелването на Голямата награда на Париж за най-добра композиция от чуждестранен автор в рамките на "Парижките музикални седмици" – „Струнен квартет”.

Сред най-видните произведения на композитора са балетът „Козият рог“ и музиката за филма „Записки по българските въстания“. Музикалната критика отчита въвеждането на нов подход за обработване на фолклорни песни, придобили впоследствие изключителна популярност. Неговите обработки на „Калиманку, Денку”, „Пиленце пее”, „Изповед”, „Заблеяло агънце”, „Месечинко, льо” са включени в поредицата на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове”, получила наградата Грами.

 

„Както различни като хора са авторите, така различни са и техните емоционални нагласи. Следователно всеки един от тях мисли  и служи на изкуството чрез своето светоусещане за него. Не са важни средствата, с които то ще бъде създадено. Важен е крайният резултат, който може да отблъсне или развълнува една аудитория... Лично моите творби са изградени върху основата на българския фолклор, но взет в такъв вид, който в никакъв случай не може да говори, че е използван като цитат...”

Красимир Кюркчийски

 

„Красимир Кюркчийски заема челно място сред съвременните български композитори. Той проявява яркото си творческо дарование още като студент.

Във всички негови творби преобладава народностният характер на музиката му. Кюркчийски е композитор с личен почерк. Произведенията му са написани с ярки изразни средства.”

Любомир Сагаев - „Книга за операта”

 

„Не бяха мнозина, които очакваха от автора на „Лале ли си, зюмбюл ли си” и „Адажио” да пропише опери. Камо ли да напише две, че и балет-шедьовър – „Козият рог”. Първата опера на Красимир Кюркчийски – „Юла”, се игра в пет от оперните театри на България.”

Розалия Бикс

Премиерата на „Юла” е в Старозагорска опера през 1969 г.

 

 

„Да изпълняваш българска оперна музика е апостолска дейност, често неблагодарна. Родното няма материален израз. Човек го носи като душевно състояние, като самочувствие и вътрешна опора.”

„Който не помни миналото, живее без бъдещето.”

Гениалните творци имат мисия – да поведат хората към възвишените измерения на житието, далеч от елементарното.

Галя Йончева

 

„Радвах се и плаках, когато гледах „Козият рог” на Красимир Кюркчийски.”

Александър Йосифов

„У дома музиката му се слушаше в упоение. Чувах, че бил най-талантливият по природа български композитор – бликащ, искрящ талант. Баща ми казваше, че да би бил сътворил единствено и само "Калиманку Денку", стига му за "галерията на безсмъртните". Пък на дамата, която е вдъхновила песента, трябвало паметник да се издигне. ...По-късно проумях какъв ледоразбивач е бил Кюркчийски – проправил през целия свят пътя на звукозаписната колекция "Мистерията на българските гласове" през 60-те години. Днес кажеш ли по света "музиката на България" първо те питат за "Мистерията на българските гласове".

Теодора Мусева, в. „Дневник”

 

„В един момент дойде Кюркчийски при нас като диригент и ни накара да изпеем всички по една песен. И тогава аз му изпях „Калиман-ка“. И той каза: „Разрешаваш ли ми да я направя за хора?“. ... И той я направи. Обаче кое беше най-интересното за мене. Когато донесе песента, донесе първо края. След това – средата, след това – началото. Даже за нас всички беше много странно това, но въпреки всичко той е диригент и ние го слушахме. И така я научихме. Оттогава тази песен стана много голяма песен за мен. Когато изпяхме песента в зала „България“, публиката ни бисира. И тогава ний не бяхме готови за бис. Не знаехме откъде да започнем. Всички се спогледахме. Той подаде началото и ний започнахме песента. И така я изпяхме още веднъж, публиката стана на крака. Този момент аз никога няма да го забравя.“

Янка Рупкина пред Фолклор ТВ

 

„Именно защото Кюркчийски „преработва” и осмисля фолклора в своята душевност, той изкристализира в самобитни и ясни, изчистени форми и звукосъчетания. През 1958 г. създава своя Струнен квартет, който осем лета по-късно спечелва Голямата награда на Международ-ния конкурс в Париж! И основанията за присъждането на това високо отличие са съсредоточени във фолклорното оцветяване на музиката му, поднесено с вещината и дълбочината на изкусен тълкувател и худож-ник. А това е едно, може да се каже, огромно обещание...

Голямото обещание от Париж малко по-късно намери конкретен израз в превъзходния балет „Козият рог”.”

Стефан Венецианов – „Въпреки всичко”

Подготвил: д-р Емилия Жунич, гл.ас. в Институт за изследване на изкуствата-БАН.

Коментари