Опера под дъжда на стадиона в Стара Загора

Опера под дъжда на стадиона в Стара Загора

Честват с „Аида” 100-годишнината на футболен клуб „Берое”

10 юни 2016 | 22:40

В спектакъла участват момчета от юношеската школа към отбора, огнено шоу,

камилата Шах, коне и още над 300 души

Августа Манолева, специално за Епицентър.бг

Какво би могло да накара публиката да се стече на стадион, когато над града се излива порой? Дали някой би повярвал, че става въпрос за опера? Оперен спектакъл на футболен стадион, досега не се е случвало. Футболни фенове (но не единични бройки!) на опера – съвсем.

А българска публика, която стоически в студената нощ чака дъжда да спре, за да започне или продължи представлението? Моите наблюдения показват (макар и да съм столичанка), че такова нещо може да се преживее единствено със старозагорските почитатели. Защото в града се славят като оперомани, но всъщност става въпрос за съхранени и пренасяни традиции – вече 91 години. (1925 г. се открива Държавна опера–Стара Загора с „Гергана“ от маестро Георги Атанасов, а този сезон се възобнови Фестивала на оперното и балетно изкуство - 46-тото му издание).

Идеята Операта да участва в юбилейното честване на 100-годишнината на футболния клуб „Берое” като финален акорд с „Аида“, идва от директора Огнян Драганов. И то не защото той като режисьор е правил постановката на открито в Русе, а по-скоро, за да покаже откъде идва химна на отбора. Техният `Химн на победата` е всъщност известният Триумфален марш от втората картина на второ действие.

Тази Вердиева опера, както се знае, е благодатна за всякакви режисьорски и сценографски намеси: големи сцени, открити пространства, огромни хорове, пищни орнаменти, разнообразни движещи се детайли, мултимедия. В старозагорския вариант конструкцията – пирамида с височина почти 20 метра, и дължина на сцената 32 метра – е построена на пистата на стадиона.

Сценографът е Тодор Демеров, с декор, изпълнен в ателиетата и техническите служби на Старозагорската опера, но и с част от постановката в Русе. Костюмите са на познатия ни вече (от „Лучия ди Ламермур“) италиански художник Салваторе Русо (с когото Огнян Драганов работи често и по други оперни театри), но и с адаптацията на Теодора Джамбазова.

За да се направи мащабното заглавие е необходим двоен състав, който е подсилен от Русенската опера. Оркестърът, дирижиран от главния диригент Ивайло Кринчев, беше с попълнение от още 20 оркестранти. (Разбира се, те се чувстваха най-уязвени пряко на дъжда с капризните си инструменти.)

В балетната част се получи точно обратното. Силната русенска трупа, която наскоро се завърна и от успешно европейско турне, чийто балетмайстор е известната примабалерина Силвия Томова, прие старозагорци. В спектакъла, както и в други постановки, се вписаха и децата от балетната школа „Па де Кре”.

Много споено двата хора успяха да слеят гласовете си.

Какво е операта без солистите, които определят нивото? За ролята на Радамес Огнян Драганов беше поканил Камен Чанев, с когото отдавна работят в тандем. Тенорът долетя от Берлин – Deutsche Oper, между две представления (Манрико, „Трубадур” на Верди), за да покаже световната си класа. Той подели сцената с Таня Иванова, която е не само негова любима по роля – Аида, а и в живота.

Двамата не са чести партньори, затова все още носят смущението от заслушването и отговорността за другия, като взаимни корективи. Но, това е тайна – изпитание, за което само те си знаят. И въпреки това им дава сила, докато за Офелия Христова ролята на Амнерис й беше дебютна. (Точно след терцетаАмнерис-Радамес-Аида например се наложи голямо прекъсване заради дъжда.)

Но ученичката на Реса Колева, Гена Димитрова и Борис Христов с над 700 спектакъла и концерти зад гърба си се справи чудесно. Басите – солисти на Старозагорската опера, доайенът Александър Марулев (царят на Египет) и Ивайло Джуров (Рамфис, висшият жрец) – завършил камерно пеене в Кралската консерватория в Хага (Холандия), покорил най-престижните оперни сцени в Австрия, Германия, Италия, Белгия, Холандия, Франция, Испания, Япония, САЩ показаха продължението на българската традиция в ниския регистър; баритонът Александър Крунев – солистът на Операта в Русе и друг път гостуващ („Тоска”, с Калуди Калудов), сега като Амонасро, царя на Етиопия, не само изпя, но и добре изигра ролята.

Солистите на Операта – тенорът Ивайло Йовчев (Пратеник) и сопраното Десислава Стефанова (Жрица) също защитиха високото ниво.

Режисьорското решение дори намери място на децата и младежите от детско- юношеската школа към отбора „Берое“, които той бе включил ефективно в спектакъла, така както място намери огненото шоу, камилата Шах, конете и още над 300 души състав.

И, заради зрителския интерес (публиката остана до полунощ), заради преживяването (оказа се, че старозагорци не бяха гледали досега такъв тип спектакъл) и естествено, заради идеята за завършеност и оттам на познаване на оперния репертоар, директорът режисьор обеща: в следващия сезон – цялата опера! Още две действия и три картини.

 

 

Коментари