ДЕБЮСИ - 100 ГОДИНИ симфоничен концерт

28.09.2018 / 19:00

Информация

Купи билет

28.09.2018 г.,19.00ч. Зала Опера

ДЕБЮСИ - Симфоничен концерт

/100 години от смъртта на композитора/

Диригент Пиер Калабрия /Италия/
Концертмайстор Екатерина Родионова

Оркестър на Държавна опера-Стара Загора

 

ПРОГРАМА

1 Малка сюита

„Малка сюита“ (на френски: Petite Suite, L. 65) е сюита за пиано и четири ръце от френския композитор Клод Дебюси. Транскрибирана е многократно, като най-значима е оркестровата  версия от колегата на Дебюси Анри Бюсер. Сюитата, композирана от 1886 до 1889 година, е изпълнена публично за първи път на 2 февруари 1889 от Дебюси и пианиста и издател Жак Дюран по време на събиране в парижки салон. Възможно е да е била написана по молба, може би на Дюран, като композиция на нивото на опитни любители-пианисти, за което се съди по простотата на сюитата, която е в ярък контраст с модернистичните творби, които Дебюси композира по това време. Произведението, което в изпълнение продължава около 13 минути, се състои от четири части, първите две от които са вдъхновени от поеми на Пол Верлен от стихосбирката му „Галантни празници“ (на френски: Fêtes galantes, 1869): 1. En bateau (Sailing): Andantino 2. Cortège (Retinue): Moderato 3. Menuet: Moderato 4. Ballet: Allegro giusto

2 Ерик Сати – 2 Гимнопедии /оркестрация Клод Дебюси/

Гимнопедии (на френски: Gymnopédies) е наименованието на три композиции за пиано от френският композитор Ерик Сати, написани през 1888 г. През 1897 г. са оркестрирани от Клод Дебюси. Гимнопедиите са първите произведения, с които Ерик Сати се опитва да се откъсне от конвенционалната „салонна музика“ на XIX век, естествената среда на баща му и следващата съпруга на баща му. През септември 1887 г. Сати композира три „сарабанди“ (Trois Sarabandes), по пасажи от „Гибелта“ на Контамен. По това време Сати лично познава Контамен. Сати очевидно използва думата „гимнопедист“ (gymnopaedist) още преди да е написал обяснението на израза към по-късните си толкова прочути гимнопедии. Анекдотичното самопредставяне на Сати като „гимнопедист“ през декември 1887 г. има следната легенда: когато Сати за първи път в живота си посещава кабарето „Черната котка“, той е представен на неговия директор, Родолф Салис, известен с острите си коментари. Принуден при запознаването да спомене професията си, Сати, който още няма никаква разпознаваема и престижна професия, се представя като „гимпопедист“, вероятно в опит да надхитри директора, който би се подиграл на липсата му на социален статус. Работата по трите гимнопедии започва само два месеца по-късно и приключва през април 1888 г. През август 1888 г. е публикувана „Първа гимнопедия“, придружена от стих на Контамен. Въпреки това си остава несигурно дали поемата е написана преди музиката, и дали Контамен я е написал в знак на почит към приятеля си, след като той вече  е завършил пълния набор от сарабанди и гимнопедии. Няколко месеца по-късно още същата година е публикувана и „Трета гимпопедия“. „Втора гимнопедия“ е публикувана обаче едва 7 години по-късно, с няколко анонсирания за предстоящото ѝ публикуване в бюлетините на кабаретата „Черната котка“ и „Auberge Du Clou

3 Лунна светлина

Клод Дебюси е музикален импресионист, описващ по уникален начин студената, но мека, лунната светлина в няколко музикални пасажа. Затворете очи и ще се озовете край тиха водна повърхност, взиращи се в отражението на луната.

4 Сарабанда

5 Детски ъгъл/ сюита/

Детски ъгъл е сюита за пиано от Клод Дебюси, завършена през 1908 г. Посветена е на дъщерята на Дебюси - Ема, която е била на три години по време на написването ѝ. Пиесите не са предназначени да бъдат свирени от деца, а по-скоро имат за цел да събуждат спомени от детството. Сюитата се състои от шест части, всяка от които с английско заглавие. Изборът на този език отразява англофилията на Дебюси. 1. Doctor Gradus ad Parnassum (Доктор Градус ад Парнасум) 2. Jimbo's Lullaby (Приспивната песничка на Джимбо) 3. Serenade for the Doll (Серенада за куклата) 4. The Snow is Dancing (Снегът танцува) 5. The Little Shepherd (Малкото овчарче) 6. Golliwog's Cakewalk (Кейкуолкът на Голиуог) Заглавието на първа част загатва за учебната поредица пиеси за пиано на Муцио Клементи -Градус ад Парнасум. Най-известната пиеса е последната - Golliwog's Cakewalk. Средната част на този кейкуолк шеговито прекъсва на няколко пъти, за да се вметне началото на операта от Рихард Вагнер - Тристан и Изолда, отбелязано с "avec une grande émotion" (с много чувство). Всяка вметка е последвана от един вид музикален кикот посредством стакато акорди. Детски ъгъл е публикувана от Дюран през 1908 г., а на 18 декември същата година се състои и световната ѝ премиера в Париж, в изпълнение на Харолд Бауер. На 25 март 1911 г. се е състояла и премиера на оркестрация на произведението, направена от Андре Капле